163 години делят рождените им дни
Има обаче и нещо общо между тях – и то е желанието да творят и да създават на хартия различни светове. Представете си само, двете прекарват общо на света ни 55 години, което е по-малко дори от един човешки живот… А следата, която оставят, е повече от вдъхновяваща.
Шарлот Бронте, родена на 21 април 1816-а, учи в девическото училище в Кован Бридж, но престоят там ѝ нанася огромни вреди и в психологическо, и във физическо отношение по собствените ѝ думи. Две от сестрите ѝ, както и майка ѝ, умират от туберколоза, и тя все по-често пребивава в свят, създаден от нейното въображение.
Петя Дубарова, рождената ѝ дата е 25 април 1962-а, обича своето училище – Английската гимназия в Бургас. Всъщност писането е начин да изрази себе си още от най-ранна възраст. Публикува като дете в пресата, а се радва и на съветите на многоуважавания Христо Фотев.
Шарлот пък се превръща в мотиватор и за сестрите си – Емили и Ан, които също посягат към белия лист. В условията на 19. век обаче предпочитат псевдоним за първите си публикации.
Именно разкривайки самоличността си, Шарлот Бронте провокира обществото за промяна, за някаква смяна на нагласите. Смъртта обаче продължава да властва над близките ѝ. Създава стойностни неща, влюбва се, омъжва се… и пътят ѝ е прекъснат жестоко на свой ред.
Годините на Петя пък са твърде крехки, за да можем да говорим за някаква реализация. Блести на своя хоризонт с вдъхновение, талант и идеали, но внезапно, едва на 17, слага край на всичко. Чистотата ѝ остава вечна.
Петя не вижда единствената си стихосбирка, излязла месеци след смъртта ѝ. Въпреки това „Аз и морето”, както се казва книгата, е повече от ценна за нас. Шарлот Бронте пък заема място в историята на литературата със своята „Джейн Еър”. Изпод перото ѝ излизат общо пет творби, но точно това е визитната ѝ картичка.
Шарлот и Петя – две имена, които имат място в сърцето на всички, които обичат книгите. А хубавото е, че времето сякаш прави творбите им още по-ценени