Лира Литературно-рекламна Агенция
Стоян Кателиев, „Хеликон Варна-Парк“
От страховита заплаха за християнството, превърнала завладения Константинопол в столица на османските султани, през екзотичен политически съюзник на “великите сили” почти до края на XIX век, та чак до разпадането на последния халифат и превръщането му под властта на младотурците-националисти в модерна република, чието светско развитие през миналото столетие е белязано от четири военни преврата и непрекъсната вътрешнополитическа нестабилност, Турция е страна, към която отношението на европейците (а и по-специално на българите) винаги е било нееднозначно.
Дороте Шмид е ръководител на програмата “Съвременна Турция” във Френския институт за международни отношения (ifri.org) и в рамките на 100 въпроса засяга няколко най-основни аспекта от битието на южната ни съседка: история, политика, култура и обществен живот, религия, икономика, геополитика, като последните осем от въпросите са посветени и на взаимоотношенията ѝ с Франция. От книгата й научаваме кои са османците, какво значение има Кемал Ататюрк в историята на модерна Турция, какво е влиянието на т. нар. “дълбока държава” в политиката на страната; кои са “Сивите вълци” и “анадолските тигри”; защо и до днес филмът “Среднощен експрес” не е харесван от турците; каква е причината Партията на справедливостта и развитието (ПСР) да увеличи три пъти БВП и да устои срещу неуспешния опит за преврат през 2016 г. – въпреки нарастващото ислямизиране на обществения живот и авторитарния подход на Тайип Ердоган; защо лалето е предпочитаното цвете; какви трябва да бъдат взаимоотношенията със съседните държави според “неоосманистката” доктрина; доколко е възможно асимилирането на кюрдите и имат ли решение конфликтите с ПКК, “Ислямска държава” и Башар ал-Асад; може ли Турция все още да служи като модел на развитие за страните, разтърсени от “арабската пролет”; и не на последно място – има ли алтернатива за Анкара отвъд Европейския съюз.
Някои от поставените въпроси остават отворени, за други може би отговорът е различен от предложения, а трети вероятно са неуместни – поне от гледна точка на самите турци. Въпреки това авторката ни представя интересен поглед върху една държава с неоспорима (и нарастваща – особено през последното десетилетие) роля – както в региона, така и на световната геополитическа арена, и една богата култура, белязала – за добро или не – историята и живота на немалко поколения и народи, попаднали под нейното влияние. Турция, според Дороте Шмид, е “страна, особено чувствителна към конспиративните теории и наследник на империя, която преди по-малко от сто години е била методично разрушена от великите европейски сили”, а у самите турци има постоянен “страх да не останат неразбрани”, затова и се е постарала да прокара мост за европейския читател към тази забележителна страна, принадлежаща на два свята, с единия от които отново ще се опознаваме взаимно – надяваме се, в дух на мирно съжителство и конструктивен диалог, въпреки надвисналите сенки на войната и политическия и религиозен екстремизъм.
