Лира Литературно-рекламна Агенция
На 9 юни 1870 г., 58-годишен си отива Чарлз Джон Хъфам Дикенс, обикновено определян като най-значимия прозаик на Викторианската епоха. Още приживе той постига по-голяма популярност и слава от всеки друг английски писател, оставайки известен и до днес като автор на някои от емблематичните романи и герои на английската литература.
Много от романите на Дикенс първоначално са публикувани в ежемесечно издавани отделни части. За разлика от други автори, които завършват книгите преди публикуването им, той често пише отделните епизоди непосредствено преди издаването им. Този начин придава на романите му характерен ритъм, предназначен да задържи вниманието на читателите и те да очакват следващото издание от поредицата.
Чарлз Дикенс и неговото творчество са високо оценявани за техния реализъм, хумор, майсторство на прозата, характерни персонажи и социална ангажираност от писатели като Лев Толстой и Гилбърт Кийт Честъртън.
В обичащото сърце се крие най-голямата мъдрост.
Болката при раздялата е нищо в сравнение с радостта при новата среща.
Сами ковем веригите, които носим в живота.
Разликата между построеното и създаденото е следната: построеното може да бъде обичано само когато е завършено, докато това, което се създава, е обичано още преди да съществува.
Имай сърце, което никога не се втвърдява, нрав, който не се уморява и докосване, което никога не наранява.
Ако нямаше лоши хора, нямаше да има и добри адвокати.
Кредитът е система, в която човек, който не може да плати, кара друг, който не може да плати, да гарантира, че той може да плати.
Никога не затваряй уста пред тези, пред които вече си си отворил сърцето.
Прекалено добият живот разваля характера така, както прекалено добрата храна – стомаха.
Който не задава въпроси, не чува лъжи.
Децата, който и да ги възпитава, не чувстват нищо така болезнено, както несправедливостта.
Не отстъпвай пред трудностите. Гледай ги право в лицето. Гледай ги, додето ги преодолееш.
Сълзите пречистват белите дробове, измиват лицето, укрепват зрението и успокояват нервите – така че наплачи се хубавичко!
Ненавистта към висшите е неволна дан на преклонение от страна на нисшите.
Чуждите грижи са като чуждата дреха – и се носи леко, и може да се хвърли без жал.
Край горящата свещ винаги кръжат мушички и буболечки, но нима за това е виновна свещта?
Никога и при никакви обстоятелства не съм спирал ученето. Нямам голяма заслуга за това – просто имах достатъчно ум да разбирам колко малко зная.
С когото ни е съдено да се срещнем в живота, с него все някога ще се срещнем, колкото и дълъг и сложен път да изминем дотогава.
Най-хубавата част на празника е разказът за това, как е преминал празникът.
Не познавам нито един американски джентълмен. Нека ме прости Господ, че употребих тия две думи заедно.
Вярата ми в хората, които управляват, най-общо казано, е нищожна.
