Лира Литературно-рекламна Агенция
И до днес е смятан за един от най-големите романописци
Напуска света ни на 9 юни 1870 г. Творбите му са изпълнени с бедни деца и социални проблеми. Превръщат се в отражение на оная епоха и горчивината, която често е спътник на хората тогава.
Но по страниците има и друго – независимо дали говорим за „Приключенията на Оливър Туист” или пък любимата „Коледна песен”. Като тънка червена линия през книгите преминава темата за добротата, за отвореното към другите сърце, за справедливостта, която се нуждае от шанс, че да победи злото.
Големият талант на Дикенс е да влезе под кожата на своите герои и да ги опише по превъзходен начин. Наред с това, никое нещастие не лишава характерите им и от чувство за хумор. Чудесно владее и драматичната нишка, че да се родят наистина прекрасни книги като „Големите надежди” например.
В помощ на уменията му са практическите занимания – Дикенс пише стотици журналистически материали, а наред с това обожава писмата. Добре смазаното перо си личи и по страниците на романите му. Прави и още нещо, той експериментира и с публиката си. Писателят е един от първите изобщо, които организират четения и сами застават пред хората.
Роден е в Портсмут, а на всичко отгоре е второто от общо осем деца в семейството. Баща му остава без работа и даже влиза в затвора, така че детските години на писателя също отварят врата към сюжетите му в зряла възраст. А и самият Чарлз напуска училище поради липса на средства и започва работа. Лепи десет часа дневно етикети върху кутийки вакса – затова и психиката на работещите деца му е добре позната. С хъс обаче продължава да учи самостоятелно и става писар в адвокатска кантора. Това предопределя бъдещето му.
Всяка година Дикенс сътворява коледна история – и така се ражда любимата „Коледна песен”.
Първият си разказ предлага за публикуване, когато е на 21. Работи като журналист и отразява работата на парламента, а заедно с това пътува заради изборите. Така събира материал и за своите книги. Историите от измисления клуб „Пикуик” го правят популярен, а славата затвърждава „Приключенията на Оливър Туист”.
Личният му живот пък е пълен със страсти и емоции. Въпреки десетте деца, които има, се впуска и в много авантюри.
Инфаркт прекъсва земния му път – писателят е едва на 58. Останките му са положени в Уестминстърското абатство редом с тези на Киплинг и Чосър. А последните му думи са тези: „Бъдете естествени, деца мои, защото естественият писател е изпълнил всички изисквания на изкуството.“
