Начало / Интервюта / „Ликвидирането на Русия“ разбива клишета

„Ликвидирането на Русия“ разбива клишета

„Ликвидирането на Русия“ нашумя бързо и дълго се задържа в класациите за най-продавани от раздел нехудожествена литература. За тази книга говорим с Ива Николова. Известен журналист, поет и публицист, тя гостува в радио „Хеликон“ в качеството си на неин преводач, а първото, което искаме да узнаем, е може ли да се доверим на автора Николай Стариков.

sz3-5

Госпожо Николова, що за автор е Николай Стариков и как го възприемат руските читатели?

Стариков е емоционален историк, ако мога така да се изразя. Той държи много висок градус в своята стилистика, но в същото време е изследовател на фактите, освен историк, защото това са различни подходи. Стариков успява да изрови документи, които доказват интересни исторически тези. В Русия се възприема като спорен автор.

В какъв смисъл спорен?

С всяко свое изследване той взривява закостенели историци, придържащи се към клишетата. За него най-точно може да се каже, че разбива клишета, но не го прави с разсъждения, а с факти.

Кой период засяга в своя труд?

212645_bТака се случи, че сега отбелязваме един век от събитията, разглеждани в тази книга. Тя проследява развоя на събития, които приключват 1918. Започва от Октомврийската революция до края на Първата световна война. Точно преди 100 години.

Защо заглавието акцентира на ликвидирането на руската държава?

Ще започна оттам, че авторът със страшна сила ненавижда болшевиките. За него те са трагедията на Русия. Има една легенда за Ленин, който бил агент на Германия. Стариков доказва, че това не е вярно. Ленин е агент на Великобритания. Целта на Великобритания е да съсипе двете конкурентни империи – руската и германската. Те са и двете най-потърпевши държави след Първата световна война, с рухване изцяло на системите на управление в края на Първата световна война. Авторът се е съсредоточил върху Русия, но не пропуска да спомене важни неща и за Германия в своята книга.

Каква е основната му теза?

За да се съсипе Русия, трябва да се унищожи царската фамилия Романови. И Стариков фактологически проследява как са убити всички Романови, по реда, по който трябва да заемат престола. За да се стигне до онези от фамилията, за които е спорно могат ли да бъдат на престола, или не.

Значи ли това, че Стариков подкрепя монархията?

Да, подкрепя я, но Стариков не е монархист. Той казва, че ако тази монархия е продължила да съществува, ръководена от Романови, Русия нямаше да бъде съсипана. Тук е и малко въпрос на народопсихология.

Знаете ли, аз съм завършила в Москва и съм особено пристрастна към темата за белогвардейското движение. Причината за неговия неуспех е именно в тези, които го подкрепят. Парите са пристигали по-скоро при Ленин, отколкото при белогвардейците. Първите концлагери, много преди фашистките, са устроени за руските белогвардейци и техните семейства в Естония. Когато тръгват да бягат от червените, които Стариков нарича революционизирани матроси, белогвардейците не ги приемат никъде. Те се издавят, умират по пътя, и много малка част успяват да се спасят. Било е страшно, аз настръхвам сега, докато ви го разказвам, както и докато превеждах това. Авторът засяга историята на унищожението на един от най-големите флотове в света – руският флот. Всичките му кораби са потопени. Потопени, с „енергичната“ намеса на руснаци и на Великобритания.

starikov_2

Подготвя ли ни авторът с тези събития за следващия, още по-страшен период на унищожение, който е и по-устойчив в паметта на хората – годините на Втората световна война?

В „Ликвидирането на Русия“ Стариков загатва какво предстои. Идва на власт онзи странен и до голяма степен луд човек – Сталин, но само лудост може да възстанови една държава. Защото болшевиките фактически са я съсипали, от Русия не е останало нищо. Сталин възстановява флота, армията също. А белите генерали, истинските белогвардейци, половината са измрели, другите напускат страната. И остават простите селяни, които не са минали никакво обучение. Ще върна за момент разказа назад. Почти едновременно в Русия пристигат Ленин (с т. нар „пломбиран вагон“ през Германия) и Троцки от Америка. Двамата идват да правят революция и никой не ги закача. Как става така? Правителството на Керенски в случая изиграва най-злокобната роля, според Стариков. На края на книгата той споменава много исторически личности, чиято съдба е като прокоба, това, че са съдействали за ликвидирането на една империя, на интелигенцията й, на цвета на руската нация. Почти всички си отиват по време на репресиите, едни от тях полудяват, други се самоубиват. Стариков дава поименно тези „отцеубийци“, посегнали на собствената си родина.

Вие познавате в детайли текста, има ли намек вътре за позицята му към днешното руско управление, към Путин?

Има,  но само намек наистина, аз просто го долових и не твърдя категорично, че е верен. Авторът е настроен по-скоро положително към сегашната действителност. Така ми прозвуча, и то в едно-две изречения. Отново ще кажа – въпрос на манталитет. Както нас, българите, никой не може да ни направи дисциплинирани, така и руснакът никога не можеш да го направиш свободен човек. Той има нужда от силна ръка и силна власт, която да му създава самочувствие.

Разговора води: Людмила Еленкова

Прочетете още

Warsaw_Pact_Tanks_by_Josef_Koudelka

Прага през 68-а и книгите след това

На 21 август преди точно 50 години танкове и ботуши смачкват най-нежното цвете, което човешкият …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *