Преди време петима тинейджъри извършили вандалска проява над сграда от Училището за цветнокожи „Ашбърн“ във Вирджиния, САЩ. Те изрисували класна стая от XIX в., използвана за обучение на афро-американски деца по време на сегрегацията, със свастики и изрази от рода „силата е на белите“. Последствията за тинейджърите били неочаквани.
Отначало съдия Авелина Джейкъб решила да накаже гимназистите с общественополезен труд, после се замислила дали действително те ще си вземат поука от такава присъда. Вместо нея Джейкъб предпочела да им даде списък с книги, от които да си изберат нещо за четене и после да напишат доклад. Списъкът включвал заглавия като „Знам защо птицата в клетка пее“ на Мая Анджелоу, „Нощта“ на Ели Визел и „Лов на вещици“ на Артър Милър. От расизъм до робство, през теми за несправедлививи обвинения, всяка книга била внимателно подбрана, за да внуши урок.
Училището вече е възстановено и сега е музей. Един от тинейджърите разказва пред „Ню Йорк таймс“ за книгите, които е прочел и какво е научил от тях. „Ловецът на хвърчила“, мемоарите на Соломон Нортъп „12 години в робство“, “И всичко се разпадна“ на нигерийския писател Чинуа Ачебе, са сред тези заглавия, които карат момчето да разбере важността на думите и да разчете знаците в своето престъпление.
„Сгреших, всичко има смисъл за онези, които са засегнати. Напомня им за ужасни неща, за загубата на семейство и приятели. За болка, психическо и физическо страдание. Заедно с това им показва каква ненавист има у хората, и колко жесток и несправедлив може да е светът… Нямах представа докъде стигат най-мрачните части от човешката история… Всички трябва да бъдат третирани като равни, независимо от тяхната раса, религия, пол или сексуална ориентация… Ще се постарая никога повече да не проявявам такова невежество.“
Някои от включените автори не остават доволни, че творбите им са използвани за „наказание“, докато други се радват. Халед Хосейни, който присъства с „Ловецът на хвърчила“, изразява надежда за тези ученици и подчертава силата на литературата.
„Съпреживяването с герои, които се различават от нас по раса, религия или култура, ни помага да почувстваме неизменните си връзки,“ казва Хосейни. „Книгите ни позволяват да се припознаем у другия. Трансформират ни. Надявам се, че четенето на „Ловецът на хвърчила“ е било малка стъпка по пътя към трансформацията за този млад мъж.“
Ася Михайлова, „Хеликон-Славейков“
източник bookstr.com