Едва ли има запален читател, който да не е чувал за книгата и последвалата телевизионно адаптация на романа на Маргарет Атууд „Разказът на прислужницата“. И въпреки че сериалът привлича повече интерес, книгата е обградена от интересни факти, седем от които откроява сайтът Bookstr.
- Атууд пише черновата на ръка
Докато живее в Западен Берлин преди падането на Берлинската стена, Маргарет Атууд пише черновата на романа на ръка, при това на каквато хартия й попадне, а повечето листове са жълти. След това тя разчита „почти нечетимите драсканици“, както ги нарича, и ги набира на пишеща машина, взета на заем.
- Животът в Германия я вдъхновява за романа
В статия за „Ню Йорк Таймс“ Атууд пише: „Всяка неделя източногерманските военновъздушни сили симулираха въздушни удари, за да ни напомнят колко са близо. По време на посещенията ми в различни страни отвъд завесата, Чехословакия, Източна Германия, изпитах чувството на следене, мълчанието, подмяната, начините, по които хората си предаваха информация и това повлия на творбата ми“. Сред вдъхновенията си тя поставя и книгите „1984“, „Прекрасният нов свят“ и „451 по Фаренхайт“.
- Връхлита я писателска криза
Атууд е по средата на друг роман, когато спира да го пише и започва работа по „Разказът на прислужницата“. „Пишех друга творба и не ми се получава, в един момент стана очевидно, че няма да мога да я завърша, затова започнах да пиша нещо друго“, разказва през 1986 г. пред „Ню Йорк Таймс“.
- Името е щяло да бъде „Офред“
Първоначално планираното име на романа е „Офред“ като главната героиня. То произлиза от нейния статут – принадлежи на Фред.
- Не само сериал
След публикуването й през 1985 г., книгата на Атууд е продадена в милиони копия по целия свят, като новата слава я сполита след телевизионната адаптация. Но освен това тя съществува и като опера, пиеса, пълнометражен филм и куп други жанрове.
- Забранена е за обучение
„Разказът на прислужницата“ е една от най-предизвикателните книги на всички времена. Но в различни части на САЩ тя е оспорвана или напълно забранена за изучаване в училищата заради сексуалните сцени, насилието и антирелигиозните моменти.
- Не е предсказание
Атууд споделя, че романът не е писан с идеята да е предсказание, защото това е невъзможно. Бъдещето се моделира от твърде много вариации на фактори и обстоятелства, поради което е невъзможно да бъде идеално описано. Самата авторка определя книгата като „анти-предсказание“: „Ако това бъдеще може да се опише в детайли, може би това е начинът то да не се случи. Но все пак нямаме гаранции за това“.