„Разказът на прислужницата” е най-оспорваната книга на всички времена

7 малко известни факта за създаването на романа

Американската видеоплатформа Hulu направи филмова адаптация на „Разказът на прислужницата“ от Маргарет Атууд. В следствие на това интересът към книгата в световен мащаб се увеличи. Bookstr.com предлага няколко факта за създаването ѝ, които са малко известни на широката читателска публика.

1. Атууд написва голяма част от романа на жълта карирана хартия, която се използва в съда. По времето, когато живее в Западен Берлин (преди събарянето на стената) тя е създавала „Разказът на прислужницата“ на ръка върху всякакви хвърчащи листове, които е имала около себе си – основно жълта карирана хартия. По-късно преписва това, което самата тя определя като „почти неразчетими драсканици“, и довършва ръкописа на пишеща машина под наем.
2. Животът ѝ в Германия повлиява на книгата. В статия за „Ню Йорк Таймс” Атууд пише: „Всяка сутрин въздушните сили  на Източна Германия правеха звукови експлозии, за да ни напомнят колко са близо. По време на посещенията ми на страни зад Желязната завеса – Чехословакия и Източна Германия – се чувствах наблюдавана, правеха ми впечатление внезапната тишина, смяната на темите в разговора, заобиколните начини, по които хората споделяха информация, всичко това има влияние върху написаното от мен.“ Писателката споменава „1984“, „Прекрасният нов свят“ и „451 градуса по Фаренхайт“ като творби, които също са ѝ повлияли.
3. Книгата е написана, защото Маргарет Атууд е имала творчески блокаж. Писателката тъкмо била преполовила друг роман, когато спряла да работи по него и започнала да пише „Разказът на прислужницата“. Пред „Ню Йорк Таймс” през 1986-а тя споделя следното: „Пишех друг роман и „Разказът на прислужницата“ не спираше да се преплита с него, докато не стана очевидно, че никога няма да успея да завърша книгата, върху която работех тогава, преди да сложа точка на „Разказът…“. Така че се съсредоточих върху това.“
4. Първоначално заглавието е било „Офред“. Преди да се сдобие със заглавието, което познаваме сега, книгата е щяла да бъде наречена на главната героиня. Офред, както и останалите прислужници в книгата, носят името на командира, на когото принадлежат. Имато на командира е Фред, а представката „оф“ подсказва принадлежност.
5. Книгата се печата непрекъснато. Откакто е публикувана за пръв път през 1985-а, „Разказът на прислужницата” се е продала в милиони копия в световен мащаб. Освен екранизацията на Hulu, историята е адаптирана и като опера, театрални пиеси, пълнометражен филм и други.
6. Книгата е била поставяна под въпрос или премахвана от училищните програми. Исторически погледнато, „Разказът на прислужницата“ е най-оспорваната книга на всички времена. В Съединените щати книгата е била забранявана заради сцени с нецензурни думи, секс, насаждане на безнадежност или изказвания, които клеветят Бог.
7. „Книгата не е предсказание!“ Атууд твърди, че книгата не е била замисляна като предсказание, защото това не би било възможно. Бъдещето има прекалено много неизвестни, за да бъде точно предсказано. Тя споделя: „Нека кажем, че е антипредсказание – ако бъдещето не може да се опише с точност, може би не би могло и да се случи. Но нека не разчитаме изцяло на такова доброжелателно мислене.“

Превод Камелия Семова

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔