Лира Литературно-рекламна Агенция
Елена Бойчинова
Това е само една книга. Така ще кажете. Просто книга за един град, едни хора, едни съдби, един спорт.
Това може и да се случи. Може и да се е случвало. Може и да се случва. Сега, някъде там, в някой малък град. Спортът може да не е хокей. Може да е футбол. Може да е баскетбол.
Страната може да не е Швеция. Може да е Германия. Може да е Сърбия. Може да е Турция. Може да е дори България.
И героите може да са нашите деца, нашите съседи, нашите съграждани.
Може.
Понякога е толкова хубаво, че не сме в книга. Толкова горчиво хубаво.
Защото тази – „Ние срещу всички“, те хваща за гърлото. И не те изпуска. Държи те, докато те изпоти и изцеди. Докато не преглътнеш сухо от очакване и не овлажниш устни със сълзите си.
Особено ако си закърмен със спорт, ако си запален, ако спортът, няма значение дали е хокей, футбол, или баскетбол, тече във вените ти.
Бакман ни е хванал за гърлата и тормози слъзните ни жлези още с „Човек на име Уве“, още с „Брит-Мари беше тук“ и най-вече – с „Бьорнстад“. Но в „Ние срещу всички“ вече е безскрупулен. Безмилостен. С „Ние срещу всички“ ни изправя срещу самите нас. Кара ни да избираме, да бягаме, да се страхуваме, да обичаме, да вярваме, да се доверяваме, да мразим, да сме силни, да сме слаби. Кара ни да живеем.
След такива книги се убеждавам във верността на научните твърдения – четенето ни прави емпатични. Четенето ни прави човечни.
Много писах за спорт, но „Ние срещу всички“ не е спортна книга. Това е книга за съдби, за живот, за тъга, за болка, за избор, за пътища, за хора.
Хората около мен, около Вас. Аз, ти, те.
Просто хора.
Просто книга.
Дали?
