Начало / Автори / Момо Капор: Пътувал съм на Запад и винаги съм откривал, че съществува нещо още по-западно от него

Момо Капор: Пътувал съм на Запад и винаги съм откривал, че съществува нещо още по-западно от него

momo111Момо Капор си отива от този свят, Източния, на 3 март 2010 г. Роден е в Сараево през 1937 г., но през по-голямата част от живота си е живял в Белград. До края на дните си се самоопределя като „югославянин”. Писателят (и художник) доста е пътувал по света, за да търси разликите и приликите с родината си. Ето някои от култовите му констатации:

На Изток чиновниците работят от седем до три. На Запад – от девет до пет. Чиновническият Изток се буди в пет и половина. Чиновническият Запад – в седем.

Махмурлията Изток пъпли през мъгливото зимно утро, псувайки службата, държавата, живота, съдбата … Изтокът е полуобръснат. То е, защото се е бръснал снощи, за да може сутринта да поспи малко повече. Гладко избръснатият Запад мълчаливо се вози в метрото. Изток разказва политически вицове в препълнения автобус. Запад чете вестник. Абсолютна тишина. Никой с никого не говори. Изток се влюбва в непозната чиновничка между три автобусни спирки. Естествено на работа идва в седем и половина и сърдито казва на шефа си: „Какво толкова? Да не би да сме на Запад?

Тъй като образованието е безплатно и задължително, Изтокът е пълен с интелектуалци без пукната пара в джоба, които не знаят какво да правят с натрупаните знания.

Бил съм в къщите на хора с добро положение на Запад. Някои от тях имаха повече бани отколкото книги! От друга страна, източните интелектуалци нямат къде да приберат своите библиотеки, защото много от тях живеят в общи апартаменти.

На Запад онези, които умеят да различават супата „Кембъл“ на витрината на супермаркета от същата такава камара консерви на Анди Уорхол в някой музей, обикновено работят като изкуствоведи. На Изток екскурзоводите – магистри по история на изкуствата, с протъркани пети, водят по музеите пребогати западни неграмотници и им обясняват, че разпятието преди Христос не е съществувало. Същите им оставят дъвки вместо бакшиш.

Опитвам се да бъда кореспондент и от Изток, и от Запад едновременно, с редакция в Белград, защото гледан от тук, светът се разбира най-добре. Изтокозападология!

Като че ли не е същият влак онзи, който точно на минутата е тръгнал от някоя централна западна гара; парфюмиран, чист, с колосано бельо, снабден със зелен пенещ се течен сапун, хартиени кърпи и рола тоалетна хартия, и този, който със закъснение от два часа и половина най-сетне пристига на Изток, изглозган до дъските, като че ли е преминал през ято скакалци. Отнесено и смъкнато е всичко, което не е завинтено или заварено. Останали са само завинтените плочки, които напомнят за Запада: Ne pas se pencher au dehors. E’pericoloso sporgersi. Niсht hinauslehnen. Do not lean out.

На границата с Изтока отоплението или съвсем се изключва, или става три пъти по-силно. Главното е, че никога не е нормално.
Но точно на онова място, където свършват удобствата, започва животът! Когато се премине от Запад на Изток, всички купета за непушачи стават за пушачи, а всички пътници – братя на път! За разлика от влака на западната страна, където пътниците си мълчат, тъпо се блещят през прозореца, четат вестник или книга, мъчейки се да не се поглеждат (защото е неприлично), и всеки е наметнат с плаща на самотата и равнодушието – мъртви, мълчаливи сенки, в източния влак се разговаря, пие, яде, предлага се храна, има караници, играе се комар, изповядват се, смее се и се спи, купува се и се продава, контрабандира и надхитрява, одумва се властта, търсят се изчезнали роднини, намират се общи познати… Влакът, който е изгубил комфорта си, е придобил сърдечност!

Пътувам с братята варвари, които са подарили на Запада цивилизацията и са забравили за този подарък; гърци, турци, българи, сърби, цинцари, арменци, македонци – малкият балкански Вавилон си отдъхна в момента, когато събу обувките си, протегна краката си и напусна западните граници.
Но трябва да се премине през чистилището на митницата. Ако западнякът контрабандира нещо, тогава сигурно става дума за професионалист, а стоката е опасна и скъпоценна: наркотици, пари, злато, произведения на изкуството. Защо да контрабандират уиски или кашон „Марлборо“, кафе или дънки, когато могат да си ги купят в кварталния магазин?

Най-сетне композицията от 24 части потегля на Изток (проверени сме и пуснати) и онези пътници, които не са свалени от влака на тъмната гранична гара, могат да си отдъхнат. Победили са тоталитаризма! Отварят се бутилки, разменят се адреси, валят обещания, които никой няма да изпълни… Минава се на ти, започва празненството! Изток празнува, че е излъгал себе си!

Пътувал съм на Запад и винаги съм откривал, че съществува нещо още по-западно от него. Бил съм на Изток – има още по-източни страни и народи. Но къде е Изток? Къде е Запад?

Прочетете още

gb2 (3)-3

Георги Бърдаров: „Аз още броя дните“ е за тези, които избират да останат човеци

Людмила ЕЛЕНКОВА, радио Хеликон Мислим си, че живеем в райско кътче. Но Балканите са врящ …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *