Лира Литературно-рекламна Агенция
Иван ГОЛЕВ
В последните десетина дни и най-глухата баба, и най-неграмотното пияндe в страната, а и в ЕС, чуха и прочетоха за сагата с ЧЕЗ. И вече знаят толкова много неща по предмета, че спокойно биха могли да получат поне начална научна степен. Вярно, това, което знаят, е толкова около истината, но не и в нея, че не не е редно да го преподават на младежта – но кого го брига какво се преподава у нас! Гинки и калинки, енергийни експерти и социологически екстраверти, кресливи журналисти и медийни садисти, бивши и настоящи министри и премиери и опитни участници в различни далавери забъркаха вкупом такава противоречива попара от случващото се, че в сравнение с нея кадаифът си е направо един по немски подреден и скучен десерт.
Лъжи, инсинуации, дезинформации, обиди, прехвърляне на топката, днес едно казано, утре – обратното, непоследователни тези, недомлъвки за важното и логорея за страничното, хаотични пасове, панически викове, тъмни заплахи – колкото и да изреждаме, няма да обхванем необозримия арсенал от средства, целящи да замажат очите на многострадалната публика. Вярно, повече от четвърт век тя си заслужава отношението, понеже кой ли не я лъга, кому ли не пристана… Но този път сякаш и на нея ù дойде байгън от всичката тая байганьовщина.
Че ни крадат, откакто са ни яхнали, крадат, спор няма. Но вече толкова да не си правят труда да си изпипват далаверите, това е направо обида към нас, зрителите. По цял свят хората стават все по-големи професионалисти в тази област, само тук се вихрят все по-недодялани аматьори. Ами така е, като вместо да са следовници на Магнаурската школа, са с дипломи от „Магурата“…
От което следва една чудесна новина за книгите и техните фенове!
Скъпи заклети книгомани, разбирате ли сега колко сте прави в своята, струваща се на мнозина налудна, страст да четете книги? Ами да, и в най-нескопосно написания роман се съдържат повече житейска правда и психологическа истинност, отколкото във всичките думи, изписани и изречени относно случката с ЧЕЗ. Защото, първо, издателят не би пуснал подобно бездарно четиво на пазара, рискувайки да си загуби парите. Второ, книжарят не би го взел да го продава, та да му заема ценно търговско място. И накрая читателят, дори и да се излъже да го купи, не би го дочел след първите скудоумни страници, ами псувайки, би го употребил за по-насъщни нужди. Тоест, и най-слабата книга измежду тези по книжарниците е по-добра от буламачите, които ни пробутват през последните десетина дни.
И вие, драги графомани, можете да си отдъхнете. Стига самоизмъчване, вдигнете гордо глави! Колкото и да сте – извинете – бездарни, вашите сюжети са далеч по-живи и реалистични, героите ви много по-истински, а не подставени лица, и като цяло писанията ви са направо класически произведения, сравнени със споменатата сага.
Тъй че, братя, спокойно, книгите няма да изЧЕЗнат.
Защото са единственият спасителен остров в мътното и пошло тресавище, в което пребиваваме!
