Начало / Критика / Герои в търсене на своята душа и минало

Герои в търсене на своята душа и минало

Не е нужно да си сам, за да си самотен“ – едно припомняне за прежни времена от Горан Войнович

Goran-Voi-novich

Авторът на “Югославия, моя страна” Горан Войнович – млад словенски режисьор, сценарист и писател, носител на престижната европейска награда “Ангелус”, този път надминава дори “Южняците – вън!”, с който има множество проблеми, дори с полицията. Новият му роман е озаглавен “Смокинята” и е част от поредицата на издателство ICUПо пътя”.

Самият Горан започва с послание към българските четящи хора, в което изразява обичта си към литературата, благодарение на която можем да си кажем здравей с един чужденец, чиято култура е далечна за нас, но с негова помощ можем да се докоснем до нея.

Ядран е тридесетгодишен младеж, който отчаяно иска да разбере по-добре себе си, но който е осъзнал, че това може да се случи единствено ако разбере по-добре историята на рода и страната си. Ядран знае, че е част от едно по-голямо цяло, което се нарича общество и за което ние всички забравяме. Животът на героя от “Смокинята” е разпилян, Аня напуска съвместното им съществувание, без да знае защо. С мъка установява, че в семейството му е имало достатъчно трагичност – майка му не общува със собствения си баща, около кончината на дядото има мистерия, бабата чезне в деменция, причинена от нещо неизяснено, и т.н. – все чисто човешки проблеми, довели неизменно до потъването на едно цяло поколение.

Отделно от основната история, в романа се засяга политическата обстановка и социалното положение на “хората от тогава”. Усеща се едно откровено споделяне на чувствата на автора, както и искрено зададените въпроси, които изискват неотложни отговори. Най-ценните устои на обществото са разрушавани с години, както и качества като любов и смирение.

IMG_2441

Ще намери ли Ядран покой? Ще успее ли да събере счупените парчета от погрешните решения на родителите си? Ще признае ли собствените си грешки и ще поеме ли отговорност за тях?

Ядран не разбира защо Аня е тъжна. Не разбира защо не е “все едно” как ще изглежда апартаментът, в който живеят. Не разбира, че човек не е само тяло, но има и душа, която също изисква грижа:

“Спомних си как Аня ми обясняваше, че ще прибере детските си книги в мазето, за да не заемат място в апартамента, докато няма да има кой да ги чете. Спомних си и кимането, с което ѝ съобщавах, че ми е все едно, че може да направи каквото поиска.
– На теб ти е все едно за всичко.
Наистина ми беше безразлично.”

Текст Тори Алберт
Авторът е книжар в софийската Хеликон Съборна

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

221624_b

Да си съвършен е всъщност… скучно!

Голяма част от нас се стремят към своята представа за идеалност, но какво става когато …