Лира Литературно-рекламна Агенция
Дигиталните медии се подписват върху начина ни на четене
Последните 30 години донесоха изразителна промяна в начина, по който четем. Процесът на четенето всъщност днес е прехвърлен значително върху екрана на някое устройство. Това води до напълно различно стимулиране на мозъка и функциите му. Така и ефектът от четенето се променя – поне на фона на предишната му форма, когато свързвахме текста единствено с книгата или вестника.
Точно ефекта от дигиталното четене разучава Мериан Улф, която ръководи Център за четене и езикови изследвания в Университета Тъфтс в Масачусетс. От години тя изучава именно начина, по който четат нейните студенти, занимава се и с проблемите на дислексията, липсата на концентрация, а също и с развитието на способността да се мисли.
„Заради интернет и екраните губим своята когнитивна търпеливост – споделя Улф. – Искаме веднага да разберем какво съдържа една информация. Губим способността си да изчакаме самото изживяване на процеса на научаване и познанието, което носят например триста страници. Прескачаме от абзац на абзац или от прозорец на прозорец на компютъра. Често недочитаме дори текст от две страници. Или го правим, но толкова разсеяно, че дори не знаем за какво е бил. Сложните мисли заради това изчезват надалеч. Оглупавяме и ставаме повърхностни.”
Книгите позволяват да погледнем на живота през очите на другите…
Наблюденията си Улф описва в няколко книги, посветени именно на проблематиката на четенето. Най-дълбоко с проблема се занимава излязлата през 2018-а Reader Come Home. В нея специалистът защитава тезата си, че четенето на романи развива нашата собствена емпатия. „Литературата предоставя една огромна възможност – да погледнем на живота през очите на другите. Да възприемаме света не както обичайно, през собствените си възприятия. С очите на някой от героите или пък на автора. Точно това обогатява„, казва Улф.
Защитила докторат в Харвард, Мериан Улф се спира на проблема със социалните балони, които създават мрежи като фейсбук. При тях мисълта се изолира и възгледите ни трудно се разширяват. Ефектът от книгите е обратен, описва тя. Нашите представи се смесват с чуждите. Така имаме възможност да коригираме мисленето си и да се обогатим. Читателят се превръща буквално в света от книгата, която е разгърнал. Животът на героите се прожектира в нашето съзнание – виждаме мислите им, преминаваме през съзнанието им. А в интернет погледът ни е втренчен между илюстрациите и буквите. Можем да дадем своя принос към текста, да напишем коментар. „С книга в ръката растем ние, с очи в интернет расте интернет”, казва Улф.
Да четем дълбоко и спокойно и в същото време бързо…
Тя обаче не заклеймява новият вид четене, а казва, че просто трябва да развиваме синхронно модерното и старото. Буквално, мозъкът ни да е двуезичен. Едновременно да сме способни да четем дълбоко и спокойно, а в същото време и бързо и на подскоци.
Най-лесният начин това да се случи, подчертава ученият, е като четем на децата. По този начин им показваме колко дълбок може да е самият процес на четенето. В социален и емоционален план това е най-доброто взаимодействие между родител и дете, напомня на всички ни Мериан Улф.
