Ели АЛЕКСИЕВА, Хеликон Бургас
В тоя виртуален свят човек може да стане свидетел на съвсем реален разговор – в книжарницата, разбира се. Докато ние в залата сме в пряк контакт с клиентелата, което води до малки радости и малки ядове понякога, то колежките във Виртуална книжарница са едни същински литературно-телефонни жрици – невидимите остриета на фирмата. Вчера станах неволен свидетел на служебен разговор:
– Алооооу – мъжки дрезгав глас тече по жицата, – алооу, вий строителна фирма ли сти?
– Добър ден – любезно поздравява колежката, – съжалявам, ние сме книгоразпространителска фирма – Хеликон АД. Но кажете с какво мога да ви бъда полезна – туй възпитанието и по телефон си личи, я.
– Ма кви книги, ма? Аз търся кък са строят куполи – мъжкият глас леко започва да се изнервя, колежката е спокойна като далечна галактика, но клиентът продължава: – И като написах в Интернеда, ми излезе вашия телефон. Черно на бяло там пишеше Хеликон – майсторът на куполи, па ти ко ми обясняваш…
– Господине, явно става объркване – сигурно говорите за „Майстора на куполи“ на Елиф Шафак…
– КОООЙ ТОА?
– Елиф Шафак е световноизвестна турска писателка – благо обяснява С., а в нея вече се борят смехът и професионализмът, като последният все още надделява.
– Ни ма интирисува къв е, аз питам за куполи, па като й книга, барем схеми има ли, да мое човек да са ориентира…
– Не, няма схеми, това не е техническа литература, това е художествен роман!
– Ай да ви са не види и романа, и чудото. И да си майнити от Интернеда тея куполи, чи да ни са бъркат хората… Книги шъ ми продават…
Може да не ни е лесно, но поне ни е интересно в книжния свят!
Жестоко! 😀