Начало / Критика / Как страхът взривява приятелството

Как страхът взривява приятелството

Любина ЙОРДАНОВА, Лондон

 

211529_b„Имам дарбата да разказвам истински истории, на които никой не вярва.“

Уилям Уортън

 

„Страх
Дъхът ми секва, застивам;
сноп птичи пера пламват,
мирис на смърт в едно цвете.
Без поглед, без дума, зинал;
уплашен да зърна или да се извърна;
миг празнота — в перленосиво.
Загледан в себе си, гледам как се гледам.”

Покъртителната книга „Отбой в полунощ” на тайнствения писател  Уилям Уортън засяга вечните теми за смисъла на живота и за силата на доброто, заложено в човека на фона на безмислието на войната.
Краят на 1944 година е. Група американски войници, почти деца, освен двайсет и шестгодишните „старци” на отделението отец  Мънди и Майката, са изпратени в Арденските планини, за да наблюдават и докладват действията на врага. Настаняват се в изоставен замък, който за известно време се превръща в техен дом, защита и затвор и място за игра. Историята се разказва от офицера на групата, който обича да рисува − сержант Уил Нот. Докато разузнават наоколо, попадат на група немски войници, живеещи в една колиба наблизо. Не се случва нищо, освен че немците им се радват като на стари приятели и им махат за поздрав, а американците едва не припадат от страх, неспособни да се доверят на дружелюбното отношение на врага.
В навечерието на Коледа немците донасят украсена елха с ябълки, картофи и картонени звездички пред поста на американците, палят клечки кибрит и пеят коледни песни. Под нея са сложили подаръци – хляб, вино, наденички.  Американците не вярват на очите си, но не чакат много и с пълен глас запяват и те, разменят си дарове, а войната все едно не съществува. Оръжията им се превръщат в украшения за елхата. Момент, в който всички са хора и няма нищо, което да ги разделя.
Германците искат да се предадат доброволно, защото са гладни, изтощени и нямат желание да убиват. Американските войници са съгласни и споделят напълно техните чувства.
Но страхът и ужасът превръщат желанието за спасение в касапница.
Изключително силна и разтърсваща книга, която те оставя безмълвен и в същото време те изпълва с жажда за живот.

„— Кой знае защо, ние не обръщаме достатъчно внимание на важните неща; ей тъй, като Мънди.
— А кое е важното?
— Да живееш истински, мисля. Ако преживея всичко, вече ще правя само онова, което искам. Ще разглеждам картини, ще слушам музика, ще я слушам истински, а не просто да я чувам. Обичам да рисувам, винаги съм обичал; може дори да стана художник. Сигурно си струва да се живее заради това.”

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

IMG_20190402_135536

Най-старата в света

Едва ли  много хора знаят, че най-старата функционираща книжарница в света Livraria Bertrand do Chiado …