Лира Литературно-рекламна Агенция
Удоволствие е да срещнеш младите етнолози Атанаска и Тодор Станчеви от изд. „Ерове“, защото те ни предлагат книги за чужди култури, направени истински професионално. Сега ни събира новото им заглавие „Крадецът на орхидеи“. И двамата са единодушни, че никога едно цвете не ги е обсебвало така, и то само от прочетеното за него.
Ако не знаех, че книгите ви са специфични, щях да помисля, че „Крадецът на орхидеи“ е криминален роман.
Той е и леко криминален, защото главният герой Джон Ларош, този стар дявол, както сполучливо го наричат, иска като всеки американец да забогатее изведнъж, да стане милионер с един дребен удар. Неговият план е да влезе в резерват, да открадне няколко диви орхидеи и после да каже на 
местните власти, че трябва да си оправят законите, за да не могат и други хора така свободно да нахлуват. Но докато това се случи, той вече ще има клонирани орхидеи и ще може да ги продава на такива луди колекционери точно като него. Самият Ларош „не пипа“ нищо, за целта използва местните индианци, защото това е част от културата им. Когато ги хващат тамошните шерифи, Ларош хитро обяснява името на всяко растение, как е изнесено и т. н. В книгата има цяла глава, посветена на растителните престъпления. В щата Флорида те са често срещано явление, винаги можеш да прочетеш в популярните им информационни сайтове, че някой е откраднал някъде си палма, че контрабандисти са отмъкнали дузина орхидеи или екзотични животни. Този щат е нещо като канал за подобен трафик.
Защо точно орхидеи се търсят, нещо по-специално ли символизират?
Самото название на орхидеята идва от гръцкото orchi и означава „тестис“, защото на това приличат корените му.
Има ли тръпка в намирането на орхидеи?
О, да. Орхидеите навлизат в живота още през викторианската епоха. Хората тогава случайно се сблъскали с тях, някой донесъл цветенце от колониите, на друг му харесало и всички започнали постепенно да се интересуват откъде да си намерят, даже се търсели ловци на орхидеи, не останало кътче по света, докъдето те да не са стигали. Били особняци, самотни типове, които бродели из джунгли, катерели планини… Трябвало обаче да бъдат добре подготвени, защото отивали на места, където човешки крак не е стъпвал преди това. И да преодоляват нравите на местните хора и на всякакви метеорологични условия. В книгата има описани факти – заболели от малария ловци, ухапани от змия и т.н.
Нима може човек да се вманиачи по орхидеите до такава степен?
И ние не вярвахме, докато не се докоснахме до тази книга. Първото нещо, което ти се иска да направиш, след като я прочетеш, е да се втурнеш да си купиш цвете. Просто се чувстваш обсебен от растението, имаш нужда от него. Неслучайно подзаглавието на Сюзън Орлийн е Една истинска история за красота и страст. В книгата тя описва страшно много орхидеи, някои от тях са дадени с латинските си наименования, показана е цялата им красота, специфични форми и миризми, с които привличат насекомите например… Също и невероятни истории – за екземпляри, струващи хиляди долари, за хора, които се разделят със семействата си и остават сами със своите орхидеи, правят им специални оранжерии с климатични системи. Орхидеите изглеждат крехки от гледна точка на цветовете си, но всъщност са 
доста приспособими и някои колекционери са ги пренасяли от далечни места, скрити в какви ли не предмети. Те обаче оцеляват и започват да се развиват, като по-късно цъфтят.
Как й е хрумнала на авторката Сюзън Орлийн подобна тема?
Сюзън Орлийн е американски журналист и предимно документалист. В Щатите е позната със своите дълги фийчъри. На темата за книгата попаднала при един полет по време на който в някакъв стар вестник открила малка статия, говореща за индианци, резерват, човек, който ще бъде съден за кражба на орхидеи, и си казала: „В тази история има нещо!“ Впрочем, по книгата е направен филмът „Адаптация“ с участието на Мерил Стрийп.
Корицата е впечатляваща. Чие дело е тя?
Корицата е дело на един артист, базиран в интернет, както сам се представя. Иначе се занимава с музика, графити и още много други неща. След като изчете книгата, той превърна свои винтидж графики в колаж на човешка глава, в която бушува буря. Това става и в главата на самата Сюзън Орлийн, защото тя се люшка между много факти, докато извади същността на „Крадецът на орхидеи“.
Разговора води: Людмила Еленкова
Снимки: изд.“Ерове“ и кадри от филма „Адаптация“
