Начало / Интервюта / Любовта към морето започва от нашето Черноморие

Любовта към морето започва от нашето Черноморие

Пламен Вукадинов е водолазен инструктор, специалист по водни спортове и любител на екстремните преживявания. Той е автор на книгата „Адреналинът е моята стихия“, в която описва невероятните си приключения из реки, морета и океани. Оценяваме труда му и чувството за хумор, когато казва, че за разлика от гмуркачите, алпинистите поне имат въздух. Вижте повече за тръпката да бъдеш на дъното и да се чувстваш на върха.

IMG-8d3be775771cedf2445c9f78a193294c-V

Господин Вукадинов, що за спорт е подводния риболов?

Подводният риболов е много мъжки спорт, на всяко гмуркане човек буквално рискува живота си. Говорим за гмуркане на един дъх, без бутилки. Та са забранени, защото това не е спортсменско и не се практикува. Но така се възпитава дисциплина, самообладание, чувство за отговорност и по този начин младите спортисти изграждат характер.

Вие откога се занимавате с подводен риболов?

От двайсетгодишен, малко след казармата, там служих като моряк. Имаше един офицер, на който все се чудех как с някаква „гега“ вади такива големи риби, изглеждаше ми страшно интересно и първата работа, след като се уволних, беше да си купя харпун и да се опитам и аз да го направя. Честно казано, получи се, при това доста добре.

Наскоро излезе книгата ви „Адреналинът е моята стихия“. Катерачи и алпинисти често пишат за планините, но за морските дълбини малцина разказват.

Това беше и причината да напиша тази книга. Всъщност трудно се осмелих, насърчи ме журналистът Светослав Терзиев, който публикува няколко статии с моите истории във вестника, в който работи. Така реших да направя книга от тях и мисля, че тя стана доста добра.

Читателите, които я отворят, ще се удивят на невероятните ситуации, в които вие сте попадали. Нямате ли инстинкт за самосъхранение?

Мисля, че инстинкта ми за самосъхранение се попритъпи през всичките години, в които практикувах това хоби. Казвам го с чиста съвест, защото много от ситуациите не знаех реално какъв изход ще имат.

Какви са реакциите на хората, които са прочели вашата книга?

„Адреналинът е моята стихия“ се оказа за широк спектър читатели. Убедих се, без да очаквам такова нещо. От деца до хора на сериозна възраст. Мнозина започнаха да ми се обаждат и да искат да ги заведа на някое красиво място, да им покажа начина на гмуркане, разни тънкости.

Кои са най-опасните места, на които сте се гмуркали?

В Индонезия, източната част на остров Бали, местността се казва Амет. Понеже теченията там са изключително силни, ако лодкарите, които бяха с мен, ме изпуснеха от поглед за 20 секунди, кой знае къде щяха да ме отнесат тези течения. Подобно нещо ми се случи в Занзибар, описвам го в последния разказ от книгата, когато една вечер се вдигна вълна и от лодката не можаха да ме видят или ако ме виждаха, не можеха да стигнат до мен. Говоря не за моторна, а за лодка с платна, която срещу вятъра се управлява трудно. Аз пък тогава се обидих, че не ме прибират и въпреки че имах фенер, не го запалих. Бях твърдо решен да стигна сам до брега. Плувах дълго време срещу течението, срещу отлива, който е доста силен и не исках да викам помощ. В крайна сметка ми се наложи и после много се ядосвах, че съм се предал.

Може ли в пристъп на страх или недобросъвестно отношение някой, с който сте по тези опасни места, да рискува живота на другия?

Хората с които ходя на подобни места, са мъжки момчета, аз винаги съм разчитал на тях за живота си, както и те на мен. Онези, които не притежават такива качества, сами си заминават от гилдията, те нямат място между нас.

picture_2048

Чували сме легенди за морското дъно, преживявали ли сте вие нещо мистично и свръхестествено?

Най-голямата океанска риба, която съм ударил, е при случая в Занзибар и съм почти сигурен, че ръката ми сама се насочи към тази риба и стреля. Това не беше мое дело.

Включили ли сте Българското Черноморие в книгата?

Включено е, разбира се. Любовта ми към морето е предизвикана първо от Черноморието. Не си представям да е по друг начин. За съжаление, нашето Черноморие е силно замърсено и това се вижда. Не се полагат усилия да се избегне този проблем. Тук важни са търговията и печалбарството, това е горчивата истина. Въпреки всичко, нашето Черноморие има прекрасни места, например , много обичам на юг местата от Ахтопол до Резово, също Камен бряг и Тюленово. Това се прекрасни кътчета, препоръчвам на всеки да отиде да ги види.

Разговора води: Людмила Еленкова

Снимки: Пламен Вукадинов

Прочетете още

26168197_1869111623400302_4894974519437968301_n

Издателството за българска литература „Лексикон“ обявява литературен „Конкурс за исторически роман“ за 2018 година

ПРАВО НА УЧАСТИЕ: В конкурса могат да участват лица над 18 години. Участието е индивидуално. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *