Лира Литературно-рекламна Агенция
Умът казва, че може да се справи и без сърцето. Сърцето обаче иска да има думата. Понякога в дебатите се намесват и други анатомически фракции от горната или долната камара. Но И. Цветков, по прозвище Нойзи (Шумния), заявява, че мисълта е всичко на този свят, тоест главата, което ще рече четенето, ученето, просвещението и то най-вече чрез антични и западни мислители. Руските са му леко противни. За православните да не говорим. А аз понякога отварям книги от и за свети Паисий Светогорец (с кръщелно име в света Арсений) и свети Порфирий Кавсокаливит (с рождено име Евангелос), където пише, че цялата борба на човека е вътре в сърцето му и двамата са живо доказателство, че без да четат високоумни книги от Кант и братовчед му са постигнали истински духовни дълбини и прозрения. Хора като тези двамата светци всъщност знаят, че животът на човек може да се промени и по различен път от научния. По сетивния, така да го наречем. Този сетивно-интуитивен духовен път обаче дразни твърде много българския философ И. Цветков, известен още с английската дума Нойзи, която сам си е лепнал някъде назад в епохата на първия „Егоист“.
„Една от основните задачи на философията е да преодолее мненията на простолюдието и неговия наивен „сетивен реализъм“. Но тя е длъжна поне да се опита да преодолее и още нещо, не по-малко важно – границите на сетивността, да посочи втория и третия план зад действителното, търсейки истината. И да пробва да обоснове, едновременно абстрактно и логически, самото битие.“ – твърди И. Цветков, по прякор Нойзи, в едно свое ново интервю. Той е търсен интелектуалец, постоянно дава интервюта, все в реномирани медии, а на 31. 12. 2017 вечерта дори взе участие и в нещо като новогодишен скеч по БНТ редом с Харалан Александров и Георги Лозанов. Интелектуалният елит на нацията се опита да се пошегува с нацията, докато тя вече плюскаше, но нацията не го разбра, защото плюскаше. И искаше друго забавление, не интелектуален гъдел. Получи се неловко. След скеча пропастта между простолюдие и елит леко се задълбочи. Защото нацията може и да не разбира сложните думички и латинската терминология, но със сърцето си усеща, когато я презират и ù се подиграват. Какво ù остава друго на нацията, освен да отвърне със същото? Конструкцията на Нойзи „елит, който определя пътя на простолюдието“ си остава само в неговата глава. Обречен е на самота. Самото простолюдие не се трогва твърде от каканиженето на застаряващи бивши младежки много куул звезди. „Егоист“ днес е на светлинни години от „Егоист“ на 90-те, просто една от много лайфстайл медии с претенция за пионерство. А Нойзи се опитва да догони времето и се разкрачва между лайфстайла и дълбоката философия.
Понякога се опитвам да чета писаниците на журналиста Нойзи. Уморявам се и от неговата претенция. Случва ми се да ползвам и речник, за да го разбера. Щото съм тъп, щото съм простолюдие и съм един от онези, на които трябва да им се забрани достъп до интернет. Сто лева трябва да стане месечната такса за интернет, за да си дойдат нещата на мястото – твърди Цветков убедено. А за такива като мене доморасли мъдреци, разчитащи единствено на „сетивния реализъм“ и проповядващи ретроградни християнски идеи, директна забрана без право на помилване. Да се научат тия нещастници как стават нещата! Ааа, ма ха! Осмеляват се да изказват мнения, да пишат по медиите, без да са сертифицирани от Нойзи, къде дават така!? Единственото правилно мислене е неговото. И то може да бъде разбрано от единици други философи като К. Янакиев. Останалите да мрем у кофите. И да чакаме да ни спуснат те от висините своя план за духовно и икономическо развитие. Друго не ни остава, братя и сестри простолюдци.
Мисля, че трябва да си леко изперкал, за да твърдиш, че си елит. Друго обяснение за умопомрачителните рецепти на Цветков не намирам. При други обстоятелства, предполагам, можехме да бъдем и приятели с него. Ако имах софийско жителство, ако се познавахме на живо, щото съм добър слушател, а той обича да говори. Срещал съм се с голяма част от „елита“, докато правехме преди време ТВ предаване, повечето от тях обичат да говорят, а ти отсреща да им се възхищаваш. В една такава среща Тома Марков дори ми рецитира свои стихотворения, изкрънка ме да го черпя една бира, а накрая взе да ме агитира да си купя стихосбирката му, за да имам какво да си чета във влака за провинцията. Но моята лична провинция от доста време е разположена край морето, нека те там в центъра на тежкия смог и сивите панелки да се радват на своята елитарност. Ние, цървулите, ви поздравяваме, наш елит великолепни, с последния хит на Наско Ментата. Както отбелязва Цветков, чалгата вече не става и за майтап, както ставаше някога, изродщината ни е погълнала абсолютно, но може медените звуци и чудните гледки на Наско, Васко и подобия най-накрая да постигнат едно количествено натрупване, което да доведе до качествени изменения у елитните ни интелектуалци и те все пак да успеят да се приземят и да схванат, че играта вече е друга.
Интернетът може само да поевтинява. Все повече котенца, цветенца и шушани очакват Нойзи във фейсбук. Става ми малко тъжно дори за него. „Дон Кихот на модернизма“ го бяха нарекли, но мисля, че е по-скоро един античен Едип, който си няма идея какво е положението в действителност. Също толкова прецакан той изглежда и не му остава друго, освен да се скита с отеклите си нозе и ослепелите си очи по света. Е, на външен вид ще изглежда иначе, ще продължат да ни го лансират телевизии и сайтове денем и нощем, сутрин и вечер, ще ни го навират в очите, ще ни бият с него по главите, белким се опитаме да проумеем неговата неспасяема мъдрост, но това са просто последни гърчове. Ще поритат интелектуалците, па ще престанат. Кръвта им тече и напоява простолюдието, предават му така своите интелектуални гени. ДНК-то им търси почва, за да покълне. Някой ден всичко ще си дойде на мястото.
