Лира Литературно-рекламна Агенция
Нийл Грифитс
Бог рядко присъства в литературата. Тъй като по времето на първите романи темата за Него е била изместена от философиите на Просвещението, тя е изглеждала малко неуместна. Романите били нови, а Бог – стар. Имало нови професии за разучаване: революционер, бизнесмен, детектив.
Тук са описани 10 романа, които се занимават с присъствието и отсъствието на Бог. Авторът на статията е подбрал тези, които попадат в обсега му като християнин.
- Евангелията, преразказани от Ричард Латимор
Бих ги разгледал повече като фикция, а не като излагане на истината. Образът на Исус е завършен като въплъщение на Бога, взискателен, харизматичен. До края на Евангелията той все повече става мъж с дълбока увереност в своята съдба и все по-голяма мистерия за нас.
- „Братя Карамазови“ от Фьодор Достоевски
Иван Карамазов е разказвач на първия наратив „Бог е мъртъв“ . Той обяснява на по-малкия си брат и начинаещ монах Альоша защо връща билета си за участие в края на света и защо всички мъченици са избавени. Пита Альоша дали той самият би създал свят, който свършва с вечна обич, с цената на страданието дори на едно дете. Това е въпрос, който всеки вярващ трябва да си зададе и след това да живее с отговора.
- „Версията на Роджър“ от Джон Ъпдайк
Роджър Ламберт е бивш Методист, застаряващ професор по Теология, събира и консумира порнография. Дейл Кохлър е студент, евангелист и информатик. Вторият мисли, че може да отрие Бог в математиката.
- „Земни сили“ от Антъни Бърджес
В центъра на спора му с Католицизма в 800 страници е образът на Карло Кампанати, свещеник, който става кардинал, а после папа, като междувременно побеждава малайзиски бизнесмен. Сюжетът представя също черноризците на Мусолини и измъчване на офицер нацист. Това е либерална, пълна с любов творба, в опит да събере отново всички християни. Кампанати е един от малкото литературни герои, които със своята величина и морални устои могат да победят силите на злото, както със строго аргументиране проповеди, така и със здрави юмруци.
- „Времето на ангелите“ от Айрис Мърдок
Този роман е по-скоро насочен към „смъртта на Бог“. Той представя седем герои, измъчвани в различни степени, търсейки смисъл в един свят без Бог. Едно от мъченията е екзистенциалният мрак, по-голямата част от действието се развива в старо жилище на енорийски пастор или в градска мъглива пустош. Мърдок се опитва да покаже, че ако светът изчезва по малко заедно с Бог, празнотата ще бъде заета от отмъстителни ангели. От друга страна, също се опитва да покаже, че ако ние индивидуално изчезваме заедно с Него, ще ни се наложи да слушаме само Чайковски. Бяхте предупредени.
- „Последното изкушение“ от Никос Казандзакис
Богохулство е ключовата дума тук. Тук се говори за живота на Исус, който отсъства в Евангелията. Бих препоръчал това като основа за всеки, който изучава естеството на Христос и пътя му от дърводелец до кръста, от човек до Бог.
- „Omensetter’s Luck“ от Уилям Х. Гас
Героят Фъбър няма нужда от никаква причина да бъде зъл. В края, също като великия инквизитор от „Братя Карамазови“, той предлага на Оумънсетър сделка. Явно, ако не можеш да унищожиш любовта, поне може да я прогониш от града.
- „Шпицът“ от Уилям Голдинг
Обликът на Бог често ни вдъхновява да градим. Дали е, за да го достигнем, или, за да го уловим, не знам. Кой има нужда да съставя регламенти с напъствието на Бога? Написан с характерната за Голдинг освободеност, това е роман за духовното извисяване и материалното високомерие. Нека не забравяме, че именно цената на възстановяването на катедралата „Св. Петър“ довежда до Реформацията.
- „Лаурус“ от Юджийн Водолазкин
Това е живописен реалистичен роман, чието действие се развива през XV в. в Русия, където членове на духовенството говорят като калифорнийски сърфисти, краят на света е много близо и въпреки това събития от следващите 5 века се намесват в наратива, при които акетизмът под формата на гладуване и спане в гробище по време на руската зима не те убива. Този заплетен и често смешен роман ни въвлича в средновековния свят на вяра, където Бог и светостта проникват навсякъде.
- „Добрият мъж е труден за намиране“ от Фланъри О‘Конър
Отново богохулство. Може ли да бъде вярно, че в края на този кратък роман Бог се въплъщава в образа на бъбрива егоистична възрастна жена? Така, по незнайна причина, Той решава да стане свидетел от първо лице на страданията на отделния индивид, но не на жената, в чието тяло се намира, която е загубила семейството си е на път самата да умре, а на един психопат, който в същия момент осъзнава отдалечаването си от Бога. Малко са по-трогателните реплики в литературата от тези на възрастната жена в края и малко моменти са по-опустошителни от това, когато осъзнаваме, че те нямат значение.
Превод Кристина Цонева, по материали от „Гардиън“