Начало / Любопитно / Десет романа за Бог

Десет романа за Бог

ил.1.Бог от Майкъв РотмайърНийл Грифитс

Бог рядко присъства в литературата. Тъй като по времето на първите романи темата за Него е била изместена от философиите на Просвещението, тя е изглеждала малко неуместна. Романите били нови, а Бог – стар. Имало нови професии за разучаване: революционер, бизнесмен, детектив.

Тук са описани 10 романа, които се занимават с присъствието и отсъствието на Бог. Авторът на статията е подбрал тези, които попадат в обсега му като християнин.

  1. Евангелията, преразказани от Ричард Латимор

Бих ги разгледал повече като фикция, а не като излагане на истината. Образът на Исус е завършен като въплъщение на Бога, взискателен, харизматичен. До края на Евангелията той все повече става мъж с дълбока увереност в своята съдба и все по-голяма мистерия за нас.

  1. Братя Карамазови“ от Фьодор Достоевски

Иван Карамазов е разказвач на първия наратив „Бог е мъртъв“ . Той обяснява на по-малкия си брат и начинаещ монах Альоша защо връща билета си за участие в края на света и защо всички мъченици са избавени. Пита Альоша дали той самият би създал свят, който свършва с вечна обич, с цената на страданието дори на едно дете. Това е въпрос, който всеки вярващ трябва да си зададе и след това да живее с отговора.

  1. „Версията на Роджър“ от Джон Ъпдайк

Роджър Ламберт е бивш Методист, застаряващ професор по Теология, събира и консумира порнография. Дейл Кохлър е студент, евангелист и информатик. Вторият мисли, че може да отрие Бог в математиката.

  1. „Земни сили“ от Антъни Бърджес

В центъра на спора му с Католицизма в 800 страници е образът на Карло Кампанати, свещеник, който става кардинал, а после папа, като междувременно побеждава малайзиски бизнесмен. Сюжетът представя също черноризците на Мусолини и измъчване на офицер нацист. Това е либерална, пълна с любов творба, в опит да събере отново всички християни. Кампанати е един от малкото литературни герои, които със своята величина и морални устои могат да победят силите на злото, както със строго аргументиране проповеди, така и със здрави юмруци.

  1. „Времето на ангелите“ от Айрис Мърдок

Този роман е по-скоро насочен към „смъртта на Бог“. Той представя седем герои, измъчвани в различни степени, търсейки смисъл в един свят без Бог. Едно от мъченията е екзистенциалният мрак, по-голямата част от действието се развива в старо жилище на енорийски пастор или в градска мъглива пустош. Мърдок се опитва да покаже, че ако светът изчезва по малко заедно с Бог, празнотата ще бъде заета от отмъстителни ангели. От друга страна, също се опитва да покаже, че ако ние индивидуално изчезваме заедно с Него, ще ни се наложи да слушаме само Чайковски. Бяхте предупредени.

  1. Последното изкушение“ от Никос Казандзакис

Богохулство е ключовата дума тук. Тук се говори за живота на Исус, който отсъства в Евангелията. Бих препоръчал това като основа за всеки, който изучава естеството на Христос и пътя му от дърводелец до кръста, от човек до Бог.

  1. „Omensetter’s Luck“ от Уилям Х. Гас

Героят Фъбър няма нужда от никаква причина да бъде зъл. В края, също като великия инквизитор от „Братя Карамазови“, той предлага на Оумънсетър сделка. Явно, ако не можеш да унищожиш любовта, поне може да я прогониш от града.

  1. „Шпицът“ от Уилям Голдинг

Обликът на Бог често ни вдъхновява да градим. Дали е, за да го достигнем, или, за да го уловим, не знам. Кой има нужда да съставя регламенти с напъствието на Бога? Написан с характерната за Голдинг освободеност, това е роман за духовното извисяване и материалното високомерие. Нека не забравяме, че именно цената на възстановяването на катедралата „Св. Петър“ довежда до Реформацията.

  1. „Лаурус“ от Юджийн Водолазкин

Това е живописен реалистичен роман, чието действие се развива през  XV в. в Русия, където членове на духовенството говорят като калифорнийски сърфисти, краят на света е много близо и въпреки това събития от следващите 5 века се намесват в наратива, при които акетизмът под формата на гладуване и спане в гробище по време на руската зима не те убива. Този заплетен и често смешен роман ни въвлича в средновековния свят на вяра, където Бог и светостта проникват навсякъде.

  1. „Добрият мъж е труден за намиране“ от Фланъри О‘Конър

Отново богохулство. Може ли да бъде вярно, че в края на този кратък роман Бог се въплъщава в образа на бъбрива егоистична възрастна жена? Така, по незнайна причина, Той решава да стане свидетел от първо лице на страданията на отделния индивид, но не на жената, в чието тяло се намира, която е загубила семейството си е на път самата да умре, а на един психопат, който в същия момент осъзнава отдалечаването си от Бога. Малко са по-трогателните реплики в литературата от тези на възрастната жена в края и малко моменти са по-опустошителни от това, когато осъзнаваме, че те нямат значение.

 

Превод Кристина Цонева, по материали от „Гардиън“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *