Лира Литературно-рекламна Агенция
Владимир Полеганов е шестнайсетият носител на престижната награда за нова българска проза „Хеликон“. Романът му „Другият сън“ бе излъчен измежду 12 номинирани автори за 2017 г. В журито на конкурса влизат: Димитър Шумналиев − председател, Албена Стамболова, Катя Атанасова, проф. Валери Стефанов и Бойко Ламбовски.
Новият лауреат вписва името си в досегашната поредица носители на престижната статуетка „Орлето на Хеликон“: Алек Попов (2 пъти), Константин Илиев, Деян Енев, Виктор Пасков, Елена Алексиева, Емил Андреев, Момчил Николов, Захари Карабашлиев, Росица Ташева, Васил Георгиев, Христо Карастоянов (2 пъти) и Недялко Славов (2 пъти).
Официалната церемония по награждаването се проведе на 15 декември 2017 г. в столичния „Хеликон-Витоша“. Блестящият оратор Бойко Ламбовски поддържаше умело напрежението на смълчаната публика под музиката на Венци Дреников от „Субдибула“ и Ели Раданова. А когато бе обявено при кого отива наградата, актрисата Йоана Буковска-Давидова прочете избрани страници от романа-победител.
„Другият сън“ е втора книга за младия Полеганов, след сборника с разкази „Деконструкцията на Томас С“. „Орлето на Хеликон“ обаче не е първото отличие, което попада в ръцете му. С разказа „Кладенецът“ той печели втора награда на Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“. През 2015 г. “Птиците” е включен в антологията “Best European Fiction” на издателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в списанията „Следва“, „Море“, “Страница”, “Granta България”, „Литературен вестник“. Авторът е завършил клинична психология и творческо писане в СУ “Св. Климент Охридски”, а под неговото име стоят десетки преводи, като последният е на романа на Томас Пинчън „На ръба на света“.
Пристигналият специално за целта от Пловдив Недялко Славов, като миналогодишен носител на наградата, връчи с няколко топли думи статуетката на младия си колега.
Ето с какви думи прие Владимир Полеганов наградата на „Хеликон“:
„Всяка стъпка на книгата от появата до прочитането ù от читателите добавя по малко към нейната реалност. Прави я по-плътна, по-сигурна като факт. Доброто издателство, силната мрежа от книжарници правят този път по-лек. Номинацията за награда, каквато е “Хеликон”, е знак, че пътят има смисъл и гласът на книгата, колкото и особен да е той, е чут. А самата награда вече значи, че явно този глас има какво да каже. Което за мен – пишещият от сенчестите крайнини на странната и фантастичната литература – е едновременно чест и отговорност. Благодаря за вниманието, признанието и доверието. Мой дълг е да ги оправдавам и занапред.“
Председателят на журито, Димитър Шумналиев, бе по-многословен, но убедителен:
„Високата литература все повече се влюбва в купувача, в магазина, в мениджърската похватност. Световна тенденция. Само който знае, че произвежда литературна стока и не се бои от масовото търсене, има шанса да оцелее на рафта. Затова българският автор има още какво да залюбва: допълнителния тираж, например. Любовта все още не е взаимна, но вериги като „Хеликон” доказват, че любовта винаги иска партньор. В нашия казус – иска читател. 2017-а ни доказа, че може успешно да пишем за него.
Идва времето на младия изказ. Съвременниците не обичат дългите изречения, не ползват относителни местоимения, зад които се проточва още едно изречение. Не обичат епитетите. Имат учестен ритъм. Поради технологиите, интернет или чатенето предпочитат директния удар. Файлът пряко ти нахлува в къщата. На двайсетина години или по-малко, преводачите по цял свят преправят преводите на Шекспир. Така е и у нас. За жалост или не, и „Под игото” иска превод. Езикът се развива все по-темпово, обладава нова лексика, идиоматика, чужди думи, които бързо стават наши. Езикът има собствен живот, така да се каже – собствена биография: развива се, лута се, трупа чуждици и паразити, създава вируси и тропи. Изхвърля одъртели думи, краде улична реч. Храни нови модели. Освен за преводачите, този процес е задължителен и за писателите.
Съвременният роман е по-опасна територия – или няма да бъде достатъчно изчерпателен, или няма да бъде достатъчно откровен. Както видяхме от прозата на 2017-а година, историята е по-благодатна, сигурно защото има повече клавиатури и повече свобода. Историята е по-благородна. Не отмъщава. От номинираните 12 книги повече от половината ни вкарват в миналото. Тук патологиите са по-обясними и не предизвикват съчувствие. За жалост, някои автори се боят да изрекат присъди, затова гримират. Политиците може да имат биографии, но нямат имена. Съвременната проза страда от липса на смелост. Съобразява се с номенклатурата, със силния на деня, не с гражданската смелост. И миналата, и тази 2017-а година не ни поднесоха книга-присъда. Търсенето на повече истина остава единствено в търсенето. Нравственият съд не заседава. Литературната прокуратура не разполага с наказателен кодекс. Дано казаното не звучи като обобщение.“
От името на собствениците Гинка Панайотова сподели:
„Наградата „Хеликон“ е всъщност журито на „Хеликон“. За тези шестнайсет години от създаването ù в него са участвали 37 човека, повечето от които многократно заради тяхната опитност, експертност и отдаденост на каузата. Благодаря им от сърце! През годините те оформяха лицето на наградата и никога не допуснаха злословия или съмнения по неин адрес. Тя върви по свой независим път, въпреки че възникна от книжарниците и носи тяхното име. Но това име не е лошо. Сега, когато изтичат последните дни на 25-годишнината на веригата книжарници „Хеликон“, смея да твърдя, че те по нищо не отстъпват на европейските, като изключим само мащаба, разбира се. Бих могла да говоря с числа, но не те са важните. Започнахме с 3 книжарници, сега те са колкото годините на фирмата. И все пак като най-голям наш успех считам това, че успяхме да превърнем книгопродавците си в книжари с всички важни атрибути на тази благородна професия. Да привличаме клиентите си, утвърждавайки ценността на четенето, в частност и особено на българската литература. Днес, след толкова натрупан опит, ми се ще пътищата на книжарниците и наградата отново да се пресекат, както в началото. Трудно ми е да кажа точно как, но ни се иска да издигнем качеството в работата ни на ново стъпало. Разчитаме и на помощта и идеите, които ще дойдат от вас − нашите многобройни приятели! Благодаря ви, че сте тук и ни подкрепяте.“
Преди да закрие тържеството, Бойко Ламбовски цитира Набоков: „Всичко е такова, каквото трябва да бъде, нищо никога няма да се промени, никой никога няма да умре.“ Бидейки дългогодишен член на журито, той благодари на семейство Панайотови, че никога не са и помисляли да се бъркат в работата на членовете му, а наградата определи с 3 думи: „Непокорна, романтична, симптоматична“.
Лира.бг честити „Орлето“ на новия му притежател и му пожелава дълъг и успешен път във вълнуващото приключение, наречено литература!
Снимки: Елена Бойчинова
