Родителите често получават книги по време на посещенията си при педиатрите, които твърдят, че четенето на глас дори на пеленачета е от огромно значение за здравето и развитието на децата. Четенето се оказва наистина значим навик. Според доклада на „Child Trends“ през 2007 г. на над 55% от децата под тригодишна възраст изисквали да им се чете ежедневно. Според Департамент по образование, през 2012 г. вече 83% от малчуганите до 3 години получавали вечерната си доза четене поне три пъти седмично.
Есе по повод публикацията на проучване в „The Conversation“ разкрива, че се оказва, че не съдържанието на прочетеното, а самият процес на четенето като преживяване е важен. Естествено, всички родители си задават въпроси като „Всички книги ли са написани подходящо за моето дете?“, „Има ли значение какво ще му чета?“, „Кои са най-подходящите книжки за бебето ми?“ и т.н.
За да помогне на родителите да намерят отговор на тези въпроси, психолозите от една американска лаборатория проведоха задълбочено проучване, насочено към установяването на начина на учене у бебетата. Една от целите е по-доброто разбиране на степента на влиянието на четенето от родителите върху развитието на мозъка и поведението. Изследователите откриха ясни ползи от четенето върху развитието на детето. То се оказа полезно за подобряването на речевите му способности, когнитивното развитие, натрупването на речников запас и усъвършенстване на концептуалното развитие. Освен това, чрез четенето се подобрява връзката между детето и родителя. И разбира се, не на последно място, увеличава се времето за гушкане на малкото бебе.
Установено е, че четенето на книжка от страна на родителя подобрява последващите умения на детето в разбирането, четенето и писането, както и се отразява сериозно на речниковите му умения. С други думи, колкото повече време възрастните отделят в четене на децата си, толкова повече са ползите за развитието им, когато преминат 4-годишна възраст.
По време на изследването психолозите обръщат сериозно внимание на 6-месечните бебета. Учените откриват, че когато родителите показват на пеленачетата книжките им с личица или обекти, които назовават поименно, децата учат повече, мозъците им отговарят повече. Тези резултати са различни от показаното развитие, когато 6-месечните виждат само книжки с еднакви надписи под всяка картинка. Бебетата са тествани с електроенцелограф за реакцията им при появата на нова, непозната за тях книжка. На главите им са слагани шапки със 128 сензора, които измерват работата на мозъка им и отчитат времето на задържането на вниманието им върху един предмет. Участниците са разделени на три групи – такива, на които родителите четат истории с непознати герои, които си имат индивидуални имена. На друга група деца четат същите истории, но без имена на героите. На третата група се четат други истории, нямащи общо с определените за първите две фокус групи.
След три месеца семействата се връщат в лабораторията за нови изследвания на вниманието на децата им. Оказва се, че най-концентрирани са децата, на които е четено с поименни герои. Те дори различават различните герои по име. При останалите фокус групи не се наблюдават подобни способности.
И така, какво означават за родителите тези резултати?
Не всички книги са еднакви. Книгите, които родителите трябва да четат на децата си между 6-ия и 9-ия месец трябва да са различни от тези, които предлагат на 2-годишните, които пък от своя страна са различни от тези за 4-годишни, които вече се подготвят сами да започнат да четат. С други думи, за да повишите ползата от четенето на децата си, трябва да избирате правилните книги за правилна възраст. Всички деца са различни, затова родителите трябва да положат усилия, за да намерят уникалните за своето дете книжки. Също така е важно, дори героите да нямат собствени имена, да измислите такива. Но най-важното е да се създаде ежедневен навик на четене, да се говори на децата, за да им се помогне да намерят пътя си в този необикновен живот, който им предстои. А книжките са най-добрият помощник в тази мисия!