Начало / Интервюта / Димана Трънкова: Книгите, които остават в теб, понякога са тихи, малки, открити случайно

Димана Трънкова: Книгите, които остават в теб, понякога са тихи, малки, открити случайно

dimana-trankovaСнимка Антони Георгиев

Докато чакаме журито на наградата „Хеликон“ да определи победителя за 2017 година, зададохме на 12-те номинирани едни и същи 6 въпроса. Ето какво отговори Димана Трънкова, отличена за книгата си „Празната пещера“ :

Как бихте се представили на читателите на сп. „Книжарница“ и сайта лира.бг, ако случайно не Ви познават?

Завърших история и археология, работя като журналист и редактор в англоезичното списание Vagabond. Автор съм на няколко документални книги на английски и/или български за културно-историческото наследство на България. Първият ми роман „Усмивката на Кучето“ излезе и на френски в превод на Мари Врина-Николов.

Как виждате ролята на писателя днес в България и в света?

Никак. Не вярвам в роли и мисии.

Кои автори Ви изградиха като писател и кои бихте препоръчали на днешните млади хора?

Аз съм хаотичен читател и мога само да нахвърля непълен и нехронологичен списък, който включва Борхес, Дефо, Суифт, Ребека Уест, Патрик Лий Фърмър, Херодот, Тукидид, Ксенофонт, Нийл Геймън, Тери Пратчет, Дорис Лесинг, ибн Фадлан, абу Хамид ал Андалуси, Джон Фаулз, Джералд Даръл, Томас Харис, Еко, Хемингуей, Джоузеф Уомбо, Исмаил Кадаре, Гогол, Илф и Петров, Марк Твен, Ерих Кестнер, Булгаков, Йордан Радичков, Николай Райнов, Алан Мур, Леон Ледерман. И други.

Книгите, които остават в теб, обикновено не са били прочетени само защото са били модерни или са фигурирали в нечий списък с „Най!“ и „Задължително“. Те понякога са тихи. Малки. Открити случайно. Те неизменно те вадят от зоната ти на комфорт, загнездват се и те бодат отвътре, независимо колко пъти си ги чел или кога си ги чел за последно. Да откриеш сам своите важни книги е свобода и удоволствие.

205433_bС какво бихте се занимавали, ако никога не бяхте посегнали към перото? Защо?

С градинарство. Градините остават.

Липсва ли Ви сериозната критика у нас или това е прекрасно − като ученически купон без родителски надзор?

Днес всеки е критик, писател, поет, фотограф, историк, специалист по ядрена енергетика и геополитика, и така нататък. Без професионалисти наоколо обаче в един момент се събуждаш с главоболие и неприятен вкус в устата, и се питаш, докато зяпаш в тавана: „Къде сгреших?“.

Какво означава за Вас номинацията за наградата „Хеликон“?

Много приятна изненада.

Прочетете още

V-Bozhinov

Венцислав Божинов: Четящият човек е свободен човек

Докато чакаме журито на наградата „Хеликон“ да определи победителя за 2017 година, зададохме на 12-те …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *