Урсула Ле Гуин препоръчва любимите си 6 четива

06.12.2017 Читателски дневник

Урсула Ле Гуин е автор на романи, есета, кратки разкази. Тя е определяна като кралицата на съвременната американска научна фантастика.

„Менсфийлд Парк” от Джейн Остин

Избрах 6 романа на повече от 100 години, но любовта на авторите им към писането и страстта им държат романите свежи година след година, прочитане след прочитане. „Менсфийл Парк” е най-неизвестната от творбите на Остин. Тя разказва за Фани Прайс, която не е много жизнерадостна, приветлива и повечето хора не я харесват. Тя е бедна, срамежлива, затворена. Това, което обожавам в нея, е смелостта ѝ. Въпреки срама си и презрението към нея, тя прави това, което смята за правилно. Историята ѝ, както на останалите герои в списъка, ми е донесла много наслада, както и много за размисъл.

„Джейн Еър” от Шарлот Бронте

За тази книга искам само да кажа, че ако си мислите, че сте разбрали историята от екранизацията ѝ, помислете отново.

„Силас Марнър” от Джордж Елиът

„Силас Марнър” е едно от произведенията, които се изучаваха в училищната програма през 1945 г., може би, защото е кратко и е едно от малкото, в които не става дума за секс. Мразех го. Нямах престава за какво наистина става дума в него. Елиът пише със сух хумор на голям човек и дълбочина на усещане на болката. Успях да оценя това истински едва когато порастнах.

„Мери Бартън” от Елизабет Гаскел

Първият роман на Гаскел, който разказва за момиче от работническата класа в Манчестър по време на Индустриалната революция, може би не е най-добрият ѝ такъв, но не успях да стигна до края му, без да съм облята в сълзи. Толкова е жив, пълен с възмущение, симпатия и милосърдие.

„Чичо Томовата колиба” от Хариет Бичър Стоу

Това е може би най-неразбраната и погрешно четена американска книга в наши дни. Надявам се, че жизнеността ѝ, щедростта и човешката топлина ще я пренесат през периода на предразсъдъци и затъмнение.

„Страната на острите ели” от Сара Орн Джуит

Историята разказва за крайбрежно селце през 1849 г. в Мейн. Обстановката и хората там са толкова жизнерадостни, че си представям точно това място, когато искам да заобичам отново човешкия род. А красотата на това е, че мога да отида там, когато си пожелая.

Превод Кристина Цонева, по материали от „The Week”