Докато чакаме журито на наградата „Хеликон“ да определи победителя за 2017 година, зададохме на 12-те номинирани едни и същи 6 въпроса. Ето какво отговори Владимир Полеганов, отличен за книгата си „Другият сън“ :
Как бихте се представили на читателите на сп.“Книжарница“ и сайта лира.бг, ако случайно не Ви познават?
Писател, преводач и сценарист. Психолог по образование. Любител на птиците и всичко странно.
Как виждате ролята на писателя днес в България и в света?
Писателят и тук, и навсякъде, и преди, и сега трябва да е най-вече внимателен читател на света.
Кои автори Ви изградиха като писател и кои бихте препоръчали на днешните млади хора?
Много са и съм сигурен, че има такива, чието влияние е останало неосъзнато от мен. Един примерен и неизчерпателен списък би изглеждал така: Самюъл Р. Дилейни, Джийн Улф, Дж. Г. Балард, Джеймс Типтри, Томас Пинчън, Уилям Гас, Кати Акър, Денис Купър, Марсел Пруст, Бруно Шулц, Хосе Доносо, Карлос Фуентес, Анджела Картър…
С какво бихте се занимавали, ако никога не бяхте посегнали към перото? Защо?
Навярно щях да продължа професионално да се занимавам с психология или може би да се преориентирам към орнитологията.
Липсва ли Ви сериозната критика у нас или това е прекрасно – като ученически купон без родителски надзор?
За мен е важно да има сериозна критика, важно е да има хора, които говорят за литература от позицията на опитен и аналитичен, а не ентусиазиран и емоционален читател. И мисля, че у нас има такива хора. Просто в момента е по-трудно читателите да чуят гласовете им.
Какво означава за Вас номинацията за наградата „Хеликон“?
Голямо признание и знак, че литературата на фантастичното и особеното не е невидима.