Снимка Светослав Куцаров
Докато чакаме журито на наградата „Хеликон“ да определи победителя за 2017 година, зададохме на 12-те номинирани едни и същи 6 въпроса. Ето какво отговори Тошка Иванова, отличена за книгата си „По колко пъти на ден не умираме“ :
Как бихте се представили на читателите на сп. „Книжарница“ и сайта лира.бг, ако случайно не Ви познават?
Казвам се Тошка. Гледам на себе си като на доста жизнен човек, въпреки че първата ми книга е за хепатит С, а втората се занимава основно със смъртта.
Как виждате ролята на писателя днес в България и в света?
Да открехва вратата към теми, в които хората не могат или не искат да влязат. Хубавата книга ти позволява да надзърнеш в друг свят и да преживееш неща, които може би се страхуваш да допуснеш в реалността си.
Кои автори Ви изградиха като писател и кои бихте препоръчали на днешните млади хора?
Труден въпрос. Харесвам доста различни жанрове и автори и сигурно всяка книга, която съм прочела някога, ми е дала нещо полезно. И все пак – с удоволствие препрочитам Венедикт Ерофеев, Рей Бредбъри, Алешандре О’Нийл, Вирджиния Улф, Атанас Далчев, Маркес, Сароян и любимия Камю. Последните няколко години чета основно драматургични текстове – особено пристрастяващи са Мартин Макдона и Сара Кейн.
С какво бихте се занимавали, ако никога не бяхте посегнали към перото? Защо?
Аз и в момента се занимавам и с други неща, освен с писане – творчески директор съм в рекламна агенция, обучавам се за психодрама терапевт и водя групи за подкрепа за пациенти с хепатит. По някакъв прекрасен начин тези неща не се конкурират, а се допълват и помагат едно на друго. Ако правя само едно нещо, най-малкото ще ми е скучно.
Липсва ли Ви сериозната критика у нас или това е прекрасно − като ученически купон без родителски надзор?
Интересен е този образ – писателите като ученици, критиците като родители, които трябва да въдворяват ред. Ще ми се да вярвам, че всички сме големи хора, които се опитват да правят нещата, които правят, наистина добре и с необходимата отговорност.
Какво означава за Вас номинацията за наградата „Хеликон“?
Признание. И отговорност.