Урсула Ле Гуин за изкуството, разказването на истории и силата на езика

21.10.2020 Автори, Критика

Ако беше жива, днес великата писателка щеше да навърши 91 години

По този повод Мария Попова в блога си BrainPickings цитира изказване, в което Ле Гуин споделя мислите си за изкуството, разказването на истории и силата на езика. „Всекидневието на повечето възрастни е толкова тежко, че те са като изключени за по-голяма част от света. Ние трябва да се поставим в това положение, за да успеем да си свършим работата. Мисля, че ролята на изкуството е да ни изкара от това всекидневие, от тази рутина. Когато чуем музика или поезия, или разказ, светът отново се разкрива пред нас. Перспективата ни се прояснява. Същото се случва и когато се намираме край деца или пък край възрастни, които не са навикнали на тази изключваща ни от света рутина.“

Според Ле Гуин изкуството връща на културата свещеността, както и ролята ѝ към морала: „Нашата култура не намира разказването на истории за свещено. Свещено е само това, което въплъщават религиите. Артистите отговарят на свещен повик, въпреки че мнозина биха възразили на подобно определение за работата си. Хората, създаващи изкуство, са щастливци, те създават форми, които ги изразяват. И в това има както свещеност, така и ужасяваща отговорност. Ние сме длъжни да вършим работата си по правилния начин.“

В продължение на 65 години Ле Гуин е омъжена за историк и този, както и писателският ѝ опит, я насочват към разсъждения над пропастта между миналите събития и селективното им представяне в историята: „Историята е един от начините за разказване на истории, точно както митовете, литературата или устното разказвачество. Но през последния век се наложи един стремеж към абсолютна, обективна истинност. Това обаче се промени в последните 20 години – историците се съгласиха, че всяка епоха има своята история и своята обективна истина, която трудно се представя с думи. Защото историята не е наука, а изкуство.“

Парадоксът, разбира се, е в това, че историята е закодирана в писменото наследство, в думите, които са едновременно инструмент на истината и оръжие за изкривяването ѝ. „Като писател искаш езикът ти да е ясен и да предава точно това, което казваш. Ето защо езикът на политиците, който е изпълнен с брутални сигнали, е този, от който писателите трябва да стоят колкото се може по-далече. Ако вярвате, че думите са действие, както аз вярвам, значи някой трябва да държи отговорни писателите за написаното от тях.“

Това, което литературата прави, според Ле Гуин е да разшири разбирането за собствения ни опит чрез обогатяване на езика ни: „Една от функциите на изкуството е да даде на хората думите, с които те да разберат собствения си опит. Във всяка култура има обширни неизследвани области и част от работата на артиста е да навлезе в тях, за да ги представи на хората. Това е причината да четем поезия, защото поетите ни дават думите, от които се нуждаем. Затова и често, когато четем добра поезия, ние казваме: „Да, това е, така се чувствам.“