Урсула Ле Гуин: Библиотеките са свещени

„Ако библиотекарите бяха честни, щяха да кажат, че никой не е прекарал време в библиотеката, без да се промени“, пише в свое стихотворение Джоузеф Милс, цитиран от BrainPickings. Според Торо книгите също се променят от това съприкосновение, „сякаш те създават плодотворна почва за избуяването на нова литература“. „Когато хората нямат свободен достъп до книги, общностите са като радио без батерии“, размишлява Ан Ламот върху революционния смисъл на публичните библиотеки.

Тази свобода изтъква и Урсула Ле Гуин в един от забележителните си текстове в антологията си „The Wave in the Mind“, съдържаща размисли и есета върху писането, четено и въображението – всички те източници на простичката мъдрост на Ле Гуин за половете, истинското значение на красотата и магията на реалния човешки разговор. В реч от 1997 г., посветена на реновирането на библиотеката в Портланд, Ле Гуин пише: „Библиотеката е фокус, свещено място за общността, а светостта й се корени в достъпността и публичността й. Тя е на всеки.“

Ле Гуин прави мисловна „обиколка“ из библиотеките, формирали собствения й живот и ги разглежда като дар: „Знанието ни дава свобода, изкуството ни дава свобода. Голямата библиотека е свобода. … Да се потопиш в океана от думи, да се носиш из полетата на ума, да се катериш по планините на въображението… Като детето в библиотека „Карнеги“ или студентът в „Уайднър“ – това беше моята свобода, моята радост и все още е. А радостта не бива да продава, не трябва да се приватизира, да се превръща в привилегия само за определени хора. Публичната библиотека е обществен фонд. И тази свобода не бива да се компрометира, трябва да е достъпна за всички, които се нуждаят от нея, а това са всички хора и те винаги ще имат тази потребност.“