Начало / Интервюта / Радослав Парушев: В България населението не се интересува от писатели, а от спортисти, престъпници, синоптички и проститутки

Радослав Парушев: В България населението не се интересува от писатели, а от спортисти, престъпници, синоптички и проститутки

20604285_10155136617693778_2086944076815393627_nДокато чакаме журито на наградата „Хеликон“ да определи победителя за 2017 година, зададохме на 12-те номинирани едни и същи 6 въпроса. Ето какво отговори Радослав Парушев, отличен за книгата си „Само за напушени“ :

Как бихте се представили на читателите на сп. „Книжарница“ и сайта лира.бг, ако случайно не Ви познават?

42-годишен, роден в Центъра на София, много добро момче, женен, с едно дете и осем издадени книги.

Как виждате ролята на писателя днес в България и в света?

В България писателят няма роля извън писането на самата литература, тъй като в България населението не се интересува от писатели, а от спортисти, престъпници, синоптички и проститутки. По света, за щастие, писателите все още имат значима функция − не само културна, а и като обществени лидери, като обществена съвест.

Кои автори Ви изградиха като писател и кои бихте препоръчали на днешните млади хора?

Борхес, Еко, Достоевски, Маркес, в този ред. И ги препоръчвам и на днешните стари хора, не само на младите.

205435_bС какво бихте се занимавали, ако никога не бяхте посегнали към перото? Защо?

Бих отдал цялото си време и енергия на професията си на адвокат. Защото е общественополезна професия, осъществявана на закрито (практически не се влияе от атмосферните условия) но, за разлика от акушерството − е сравнително добре платена.

Липсва ли Ви сериозната критика у нас или това е прекрасно − като ученически купон без родителски надзор?

У нас все още активно работят няколко добри, адекватни литературни критици − като Бойко Пенчев, Митко Новков. И, честно казано, не смятам, че скромна по своите постижения литература като българската има нужда от повече критици.

Какво означава за Вас номинацията за наградата „Хеликон“?

Най-вече проява на добър вкус от страна на журито, за което го поздравявам и му благодаря. Доста съм свикнал − това ми е пета, или дори − шеста номинация, по-голямата част от пътя си на автор извървях като номиниран. И въпреки това всеки път се радвам, сякаш е за първи. В годините, в които са пропускали да ме номинират, съм чувствал странна, ирационална празнота.

Прочетете още

dimana-trankova

Димана Трънкова: Книгите, които остават в теб, понякога са тихи, малки, открити случайно

Снимка Антони Георгиев Докато чакаме журито на наградата „Хеликон“ да определи победителя за 2017 година, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *