Лира Литературно-рекламна Агенция
В днешно време забравяме да търсим същината на нещата. Светът ни поглъща и спираме да се вглеждаме в причината и резултатите от всичко, което ни се случва. Сякаш сме спрели да се борим, да вярваме в себе си, да търсим смисъла на живота и да го откриваме в ежедневието си, в мъдростите, предавани с векове, в думите на близките ни. Те ни формират и възпитават.
Това ни напомня новата книга на Инна Учкунова „Най-важното е скрито вътре“ (изд. „Хеликон”). Малката книжка съдържа 120 притчи, които ни разказват за живота, щастието, любовта, утехата. Носят опита на хората от древността до днес.
„Хиляда свещи могат да бъдат запалени от една свещ, без това да отнема от пламъка ѝ”. Така е и със знанието. Тази малка книга се явява една свещ, готова да запали хиляди душѝ.
А какво е скрито вътре? Щастие? Любов? Успех? Пари? Здраве? В книгата на Инна Учкунова е скрита мъдростта. Чистата мъдрост под формата на кратки притчи. Приказки за възрастни, както ги наричаме. С тях обаче читателят може да събуди в себе си онова, което сам търси в живота. Защото, както е написано в притчата „Какво е щастието“ – то (щастието) е различно за всеки.
От хилядолетия притчите са най-сгъстените текстове, пазещи човешката мъдрост и знание. В тази малка книга Инна Учкунова е събрала онези от тях, битуващи по света, които, по нейна преценка, са валидни и до днес със своите хуманистични послания. Към колекцията е добавила и свои авторски притчи – за да ни покаже, че традицията на жанра е жива. Един би предпочел едни от тях, други – други. Ала по-важното е, че кратките им форми ни вълнуват така, както със сигурност са вълнували милиони хора през вековете, за да достигнат непокътнати до нас. Затова нека се насладим и отдадем дължимото на тези прекрасни словесни бисери, които ни обединяват духовно и ни изпълват с надежда.
Инна Учкунова е родена в гр. Видин през 1984 г. По образование е юрист, а по призвание – мечтател. Казва за себе си следното:
„Когато изгубя някоя мечта, затварям се в себе си и се опитвам да си върна вярата в доброто.
В такива случаи пиша, а след това… мечтая още по-силно.“
Освен от литературата, Инна се увлича от изобразителното изкуство и допълва:
“Ако имах вълшебни четка и боички,
щях да нарисувам, познайте какво –
прозорче в сърцата на всички…”
