Начало / Автори / Мистериозният литературен гений Дона Тарт

Мистериозният литературен гений Дона Тарт

7b7f0041d5feeea0a652780ff7835e1cСлед като романът ѝ „Щиглецът“ предстои да бъде екранизиран през 2018 г., ще ви преведем през света на една от най-брилянтните писателки.
Литературата изобщо трябва да бъде поглъщаща, но четенето на роман от американската писателка Дона Тарт е като навлизане в нова паралелна вселена, съставлявана от разкошни описания и ерудирани препратки, напрегнати обрати, както и толкова добре развити образи на герои, че читателят страда дълго време за тях след като е завършил книгата. Въпреки, че героите ѝ са богато описани, самата Тарт остава доста мистериозна. Още с излизането на дебютния ѝ роман „Тайната история“ през 1992 г., тя поддържа много обран медийния си профил. Дава интервюта и прави публични изказвания само по повод книгите си.
Авторката често е обект на различни слухове − от спекулации по повод това, че е неомъжена, до слухове, че често се изолира и изпада в кризи. Ако гледате онлайн интервютата с нея обаче ще забележите, че тя опревергава тези теории със същите сладкодумие и поетичност, които намираме в книгите ѝ. Екранизацията на „Щиглецът“ е първата на нейна книга, а в главната роля ще влезе Ансел Елгорт. По този повод тук ви представяме насоки към характера на самообявилата се за отшелник писателка, от това, какво я вдъхновява до уникалния ѝ работен процес и характерен усет за собствен стил.

Южните ѝ корени и неспирното ѝ четене

Тарт е родена в Грийнуд, Мисисипи, през 1963 г. и на южните си корени тя отдава любовта си към писането. Расте заобиколена от по-възрастни, които събуждат в нея желанието за четене. Родителите ѝ са запалени читатели, а тя е заобиколена от няколко лели, на които разказва историите си. Като дете Тарт учи поеми от А. А. Милн, а после преминава към Едгар Алън По и до днес може да рецитира Т. С. Елиът, Данте и доста други без усилие.

„Бенингтън“ и Брет Истън Елис

На 17-годишна възраст Тарт посещава Университета в Мисисипи. Скоро обаче таланта ѝ открива авторът и редактор Уили Морис, който я насърчава да се прехвърли в „Бенингтън“, малък, но престижен университет по изкуствата във Върмонт. През втората ѝ година на обучение там, 19-годишна, тя написва „Тайната история“ – смразяваща история за групичка надменни, но очарователни студенти по класически езици и литература, обучавани от елитарния естет Джулиан Мороу, който убива техен връстник.
В „Бенингтън“ Тарт попада сред много талантливи студенти, един от които е Брет Истън Елис. Той става неин близък приятел и най-вероятно любовник, на него е посветена „Тайната история“. Той чете много от черновите на романа и после прави препратки към него във втората си книга „Правилата на привличането“.

Дискретният ѝ и отчетлив стил

Дона винаги сама поема отговорност за имиджа си. Визуално привлича внимание не само благодарение на дребната си фигура и хубава кожа, а заради класическите костюми със заострени кройки, които комбинира с карирани ризи и вратовръзки, както и чорапи в ярки цветове.
Както е прецизна към външния си вид, така тя контролира и информацията, която споделя за себе си в медиите. Цитат от нейно интервю отпреди 15 години във Франция, в което казва, че никога няма да се омъжи, продължава да я преследва и в новите ѝ публични изказвания. Въпреки, че е свързвана както с Елис, така и с Николас Шекспир, тя излага на показ само привързаността си към кучето си Понго. Казва, че причините за тази изолираност са просто желание за лично пространство.

Ил.1.Дона ТартОтдаденост на детайла

„Когато пиша, се концентрирам почти изцяло върху определен детайл“, казва веднъж Тарт, „цветът на една стая, начинът, по който дъждовна капка пада от листо на дърво“. Също толкова се интересува и от точното описание на героите си. Способността богато да описва и съчетава детайли тя постига като постоянно наблюдава и анализира заобикалящата я среда. „Романите ми не са водени от една концептуална искра“, уточнява, „по-скоро са процес от неочакваното събиране на различни елементи за дълъг период“.

Страстта ѝ към дългите романи

„Модерно е да се приема, че романите, като всеки клиентски ориентиран продукт, трябва да са кратки и периодични, да имат продуктова линия. Да се четат и пишат бързо. Пробвала съм да пиша бързо и кратко, но не ми харесва. Ако авторът не се забавлява, и на читателя не му е весело“.
Когато става дума за писането ѝ, Тарт първоначално си води записки с червен и син химикал, който облепя с бележки с коментари. Чак след това започва да пише на клавиатура и да сменя цветовете на страниците като преминава към всяка следваща.

Превод Кристина Цонева, по материали от „Dazzed“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *