Авторите на бестселъра „Тайният език на бебетата” се завръщат с нова книга на български! В „Тайният език на малките деца” (ИК „Сиела”) Трейси Хог – жената, която помогна на Синди Крофърд и Джоди Фостър да отгледат бебетата си, и журналистката Мелинда Блау продължават темата за намаляването на стреса при младите родители. Този път в центъра са децата на възраст между 1 и 3 години и вълненията около грижите за тях.
Известната с прякора Говорещата с бебета Трейси Хог (1960–2004) е доказан майстор в укротяването и комуникацията с всякакъв „тип” бебета – от ангелско бебе, през бебе като по учебник, до чувствително, енергично и сърдито бебе, както самата тя ги класифицира за улеснение на родителите в бестселъра „Тайният език на бебетата”. Сега Хог, заедно със своята съавторка – журналистката Мелинда Блау, дават полезни съвети как да учим детето си на самоконтрол, да му помогнем да си изгради навици, които ще го направят по-спокойно и по-уверено, да се справяме с липсата на сън, с тревожността при раздяла и с други проблеми, свързани с недостига на време при младите родители.
В „Тайният език на малките деца” Трейси Хог и Мелинда Блау разглеждат възрастта, която бележи ясно края на бебешкия период, предлагайки решения на редица ситуации, които притесняват родителите „в може би най-изнурителните и вдъхващи страх етапи на родителството”. На страниците на „Тайният език на малките деца” ще намерите отговори на редица важни въпроси като защо говореното е основа на доброто родителство, кои са четирите фактора, допринасящи за създаване и засилване на връзката родител–дете (т.нар. метод HELP) , защо е важно да се гледа на детето като на личност и да се отнасяме към него с уважение, как то да бъде насърчавано да бъде независимо, без да бъде пришпорвано, как родителите да се настройват към (не)вербалния език на малчугана си, и др.
Сред основните теми в изданието са още как да помагаме на детето да управлява емоциите си, как да го улесним да изгради навика да казва кога му се ходи до тоалетната, как да поддържаме диалог с него по специалния метод на Трейси Хог TLC, и др.
След като емигрира в САЩ в началото 90-те, британката Трейси Хог допринася в отглеждането на хиляди американски бебета с дългогодишния си опит като медицински работник, родител и човек, занимавал се професионално повече от две десетилетия с деца. През 1995 г. основава т.нар. Baby Technique, за да консултира родители индивидуално, организирайки групови курсове, където преподава до сетния си час. Книгите ù са настолни за млади родители и се продават в огромни тиражи не само в САЩ, но и по света.
ОТКЪС
HELP – преглед
Ако сте чели първата ми книга, знаете, че си падам по акроними, защото помагат на родителите да помнят определени принципи. В динамиката на всекидневието е изключително трудно да се концентрираш; а когато си с бебе на ръце или с малко дете, не е лесно да запазиш способността да мислиш или да си спомниш нещо. Затова съставих акроним, който ще ви напомня за четири фактора, допринасящи за създаване и засилване на връзката родител/дете, както и за опазване на детето по-далеч от потенциални опасности, като същевременно подхранват растежа и независимостта на малкия човек. Акронимът е HELP и означава:
Задръжте импулсивната си реакция
Насърчавайте изследването
Ограничавайте
Хвалете
Може да ви се стори, че HELP звучи твърде опростено, но истината е, че същността на доброто родителство (независимо на каква възраст е детето ви) се свежда до тези четири елемента. Последните изследвания на това, което е известно като „привързаност“ – изграждането на доверие и отговорност между дете и родител – говорят недвусмислено, че когато се чувстват сигурни, децата са по-склонни да се впускат самостоятелно в различни начинания, по-способни са да контролират стреса, да усвояват нoви умения и да се сближават с другите, и е по-вероятно да вярват, че са достатъчно компетентни, за да се справят със средата. Всяка от буквите на HELP обозначава един от главните фактори, водещи със сигурност до зараждането на привързаност.
Като задържате импулсивната си реакция, вие събирате информация. Наблюдавате, слушате и попивате цялостната картина, за да осъзнаете кой е вашето дете, така че да можете да предвиждате нуждите му и да разберете как се вписва в света. Така давате на детето си да разбере, че е компетентно и че му се доверявате. Разбира се, ако се нуждае от вас, вие се намесвате и му подавате ръка, …но това не е същото като да го „спасявате“.
Като насърчавате желанието му да изследва, вие показвате на детето, че вярвате в способността му да изпробва това, което предлага животът, и че искате да експериментира с предмети, с хора, а по-нататък – и с идеи. То ще знае, че сте наблизо, и от време на време ще хвърля поглед назад, за да се увери, че сте все още там, но като не висите над главата му, всъщност казвате: „Добре е да се осмеляваш да вървиш напред и да откриваш какво има там“.
Като ограничавате, вие утвърждавате ролята си като „големия“, защото по този начин държите детето в безопасни граници, помагате му да прави подходящ избор и го удържате от въвличане във физически или емоционално рискови ситуации, защото вие като голям човек знаете по-добре какво трябва да се прави.
А като хвалите, вие подпомагате научаването, израстването и поведението, които ще му послужат, когато навлезе в света и започне да общува с други деца и възрастни. Изследванията показват, че децата, които биват хвалени уместно, искат да се учат и с удоволствие си сътрудничат с родителите си. Стават по-възприемчиви за казаното от тях и, което не е случайно, в отговор родителите им стават още по-внимателни и грижовни.