Юлия ПЕТКОВА
Ако нездравото любопитство е най-универсалният съществуващ порок, то мерзавци като журналиста Роландо Гаро злоупотребяват с него без задръжки. Посредством гнусни пасквили и инсинуации. Въпросът е чии поръчки изпълнява жълтият вестник „Дестапес“. И дали над компроматните атаки не виси сянката на един главорез, дясната ръка на Алберто Фухимори, за когото шантажите на индустриалци са норма на поведение. „Квартал Петте кьошета” е поредна илюстрация на богатството от теми и мотиви, които Марио Варгас Льоса прехвърля с лекота. Колкото и парливи да са те.
Крупният собственик на мини Енрике Карденас е забъркан в огромен скандал, с цел да бъде дискредитиран и омаломощен. Но злото никога не идва само, а в случая каскадата от беди е неудържима. Всичко започва с изнудване от страна на хроникьора Гаро, агент на страшилището с прякор Доктора. Гаро и вестникът му се прехранват, като заливат с кал противниците на властта. А Доктора, съветникът на Фухимори, е най-влиятелната фигура в перуанското правителство. Политиката си на „твърда ръка“ оправдава с думи, от които настръхват косите: „Няма значение, че може да загинат двайсет хиляди, от които петнайсет хиляди невинни, стига другите пет хиляди да са терористи“.
В Перу, също както у нас, всяко чудо трае три дни. Едрите престъпници спят спокойно, деянията на политиците са „законни”, мошеници като Гаро разиграват номера безнаказано. Какво значение има, че са презрени от интелигенцията, след като тя малодушно мълчи? Само че този път в епицентъра на скандала не е някоя манекенка, нито окаян комик като Хуан Пейнета. Този път обезчестеният е инженер Карденас, солиден бизнесмен с добра репутация. Какви ли ще са последствията за Гаро?
Паралелна сюжетна линия излага на показ сладострастните пориви на Мариса, съпругата на Енрике, и нейната приятелка Чабела, омъжена за адвоката Лусиано. Сам Марио Варгас Льоса обяснява идеята си за романа така: „Квартал Петте кьошета” се зароди с образа на две приятелки, които неочаквано и за самите себе си една нощ се отдават на бурно еротично преживяване.“ Пикантната връзка е обрисувана със симпатия, авторът дори е спестил на героините си бремето на разяждащата вина.
Няма да ви е трудно да разпознаете перверзното лице на нашенската публичност в този роман. Евтините знаменитости, освирепелите муцуни на собствениците на жълти издания… Продуцентите на пошли телевизионни формати, хранещи посредствеността. Шоу програмите и спектаклите, в които изкуството е принизено до обект на сделка с низките страсти на публиката. Не само в Перу, и в България клюкарският апетит се експлоатира до дупка. Не само Перу, и България е държава, в която е възможно всичко.
„Истините трябва да бъдат изричани, дори със стиснати зъби и юмруци”, ще напише вестник „Дестапес“, когато никой не го очаква от него. Новият главен редактор е дребен, но само на ръст. Казано другояче, на финала проблясва надежда…