Лира Литературно-рекламна Агенция
Има едно поколение, за което е въпрос на чест понятието „обща култура“. Тези хора са любознателни, могат да цитират всяка енциклопедия, да се включат бързо в разговор, да решат трудна кръстословица и са натрупали такъв архив от знания, че искат да го предадат на младите. И за да не попаднем в ситуацията на онзи виц, в който блондинка пита: “Как се пише − Иран или Ирак?“, поканихме в радио „Хеликон“ Страцимир Николов, човек без претенции на писател, но несъмнено оставил полезно дело след себе си – двутомника „Курс по обща култура”.
Здравейте, представете ни се.
Казвам се Страцимир Милев Николов. От София, на 52 години. Завършил съм българска филология в СУ „Св.Кл.Охридски” през 1991г, а от 2015 г. съм и магистър по клинична и социална работа, специалност „Психично здраве“, към НБУ. Владея говоримо италиански и руски език.
Българинът се слави като човек с добра обща култура, какво ви провокира да напишете този курс?
Да, по времето на социализма, според западни проучвания, българите бяха на трето място в света по обща култура след руснаците и евреите. Днес обаче всеки ден се натъкваме в медиите, особено в забавните предавания на телевизиите, на изумително невежество и то не само сред младите хора.
Заглавието на вашата книга конкретно посочва, че става дума за обща култура. Защо не я нарекохте „история“, „енциклопедия“, „справочник“ и т.н?
Понятието „Обща култура“ включва в себе си не само исторически факти, значения и тълкувания, но и познания по литература, археология, изобразително изкуство, архитектура (барок, ампир, рококо и сецесион), музика, скулптура, философия, а също и общи познания по астрономия, география и точните науки, които, по обясними причини, не можах да включа в първите две части. Понятието „справочник“ и по-обширното „енциклопедия“ са набор от факти и значения. Те са база данни по същество. В тях трудно ще намерите сравнителни и исторически анализи на даден автор или епоха.
Колко време ви отне писането на двата тома и как е подредена информацията вътре?
Самото писане ми отне около година, тъй като от малък чета усилено и имам навика да конспектирам по-важното. Така че ползвам собствен архив от двайсетина тетрадки и бележници. Може да се каже, че съм се готвил несъзнателно цял живот за тази книга. Материалите просто трябваше да бъдат систематизирани и оформени като текст. Наложиха се и няколко редакции, които ми отнеха още около три месеца. Подредбата е времева. Тръгвам от древните цивилизации, през отделни културни епохи, та до наши дни. Във втората част, тъй като се видя, че не мога да обхвана всички културни жанрове за дадена епоха, ги разделих на отделни глави. Така освен главите за Ренесанса, Просвещението и другите епохи, написах и отделни части за американската култура, руската и съветската култури, музиката, а в първа част и за Великите географски открития. Така че книгата може да се чете изборно – по автори, жанрове или направления.
Защо ни е „Курс по обща култура“, при положение, че имаме Интернет?
За да добиете добра културна представа за Романтизма например, първо трябва да видите какво е писано в Интернет общо за тази епоха. После да разгледате и извадите най-същественото за развитието на Романтизма в отделните страни – Англия, Франция, Германия. След това да се запознаете с типичния славянски романтизъм, който се развива малко по-късно и нееднозначно спрямо западния. И по-подробно с творчеството на емблематичните автори за епохата от всяка страна. Накрая трябва сами да отделите и прецените къде е приносът и своеобразието и къде – приемствеността на всеки от авторите спрямо другите и да анализирате основните им произведения. Разбирате ли колко знания, умения и предварителна подготовка трябва да имате, за да сте наясно с Романтизма в общи линии. Това изисква доста ровене и време, но и тогава представата ви няма да е пълна, тъй като в интернет информацията за отделни произведения е труднодостъпна, ограничена, а в повечето случаи направо липсва. В първата част на книгата характеристиката на Романтизма е дадена пестеливо и „сдъвкано“, като считам че не е пропуснато нищо важно. Представени са около 25 основни имена на трийсетина страници.
Кажете ни някой общоприет факт, който ще ни изненада.
Знаете ли, че Колумб открива не Северна, а Южна Америка? В четирите си експедиции, през последното десетилетие на XV век, той открива и изследва района на Карибите, Бахамските острови, днешните Панама, Доминиканската република, Коста Рика, та чак до делтата на река Ориноко, т.е. Централна Америка и североизточните части на Южна Америка. По същото време (1497 г.) друг италианец, Джовани Каботи, плаващ с английски флаг под името Джон Кабът стига остров Нюфаундленд, днешна Канада, а вече е доказано, че векове преди него викингите са достигнали бреговете на днешна Северна Америка.
И още нещо. Знаете ли, че полуостров Аляска не е продаден, а отдаден на американците за 99-годишно ползване и още през 1966г. е трябвало да бъде върнат на тогавашния СССР. Американците плащат през 1867 г. за Аляска и нейните 1.519.000 кв.километра смешните 7.2 милиона (под 5 долара за квадратен километър). Само залежите на нефт и газ на полуострова днес се оценяват между 100 и 180 милиарда долара, без да се смятат другите полезни изкопаеми в района, дървесината и основно златните залежи, предизвикали „Златната треска“ в началото на миналия век. В същото време американците плащат на французите за щат Луизиана (кръстена на френския крал Луи), 50 пъти по-голяма сума. Защо се е случило това и защо американците признават Колумб за свой откривател, ще научите от книгата.
Интервюто взе Людмила ЕЛЕНКОВА