Лира Литературно-рекламна Агенция
Имената им са най-споменавани в испаноезичния свят
Годината беше трудна за Марио Варгас Льоса – 85-годишният носител на Нобелова награда за литература попадна в Досиетата Пандора заради офшорна фирма на Британските Вирджински острови. После обаче дойде ред и на голямо признание!
Перуанският писател, който има испанско гражданство, получи място във Френската академия, макар да не отговаря на условията. Обществото на безсмъртните, както наричат още академията, приема в редиците си хора до 75-годишна възраст. Така той ще е първият носител на Нобелова награда за литература от времето на Франсоа Мориак насам.
Академията съществува от 1635-а – неин създател е кардинал Ришельо. Възрастовото ограничение пък е от 2010 г. Една от основните цели на организацията е да опази чистотата на френския език. Льоса го говори прекрасно, макар да не е писал никога на френски.
Писателят ще е 35-ият член на Френската академия – в състава има и шест жени. Марио Варгас Льоса ще заеме креслото на Мишел Сер – френският философ, който почина на 88 преди около две години. Същото място е заемано през 19. век от Алексис дьо Токвил, който изследва гражданските общества и последствията от изравняването на правата. Пак там е седял и маршал Фош, на който се приписва съюзническата победа в Първата световна война.
Наблюдателите отбелязват, че сега Льоса получава чест, която била отказана навремето например на Жул Верн и Емил Зола.
Льоса е жив класик на 85 – името му се споменава наравно с това на Маркес и Кортасар. Признание обаче дочака и най-известната жена от поколението, което направи южноамериканската литература хит в целия свят. Става дума за Кристина Пери Роси, която получи престижната награда „Сервантес” тази година. Писател, поетеса и журналист, наградата идва точно за 80-годишния ѝ юбилей. Разказите ѝ са смятани за уругвайския отговор на създаденото от Борхес. Роси иска да докаже, че еротиката не е територия, запазена за мъжете-писатели. За нея страстта и копнежа са мотор на съществуването ни изобщо.
Родена в Монтевидео, от 1972-а живее в изгнаничество. Затова и логично именно изолираността става главна тема в творбите ѝ. La nave de los locos или „Корабът на глупаците” е смятан за най-известния ѝ роман. Много съвременни испаноезични писателки вървят в коловозите, утъпкани от Роси. Сега тя става едва шестата жена, която получава „Сервантес”
