Лира Литературно-рекламна Агенция
Шараня ШАРМА
Миналата година с приятелка имахме едно от малкото ни разминавания по отношение на книгите.
Става дума за книга, която очаквахме цяла година да излезе, финалът на трилогия, която занимаваше умовете ни с месеци. Сещате се, от тези истории, които те карат да разглеждаш всякакви възможни развръзки, да се вкопчваш в детайлите и да чакаш нетърпеливо да разбереш кое ще се окаже правилното.
Когато заветният ден дойде и книгата излезе на пазара, най-после щяхме да разберем чия теория е вярна и какво ще се случи с любимите ни герои. Веднага я свалих на четеца си и се настаних във фотьойла да прекарам една вечер в любимата си компания.
Няколко часа по-късно напуснах какавидата от одеяла, в която се бях обвила, изключително доволна от прочетеното. За мен краят отговаряше напълно на всичко, което си бях представяла по време на дългото чакане. Бях със задоволителен следкнижен махмурлук.
Приятелката ми обаче имала по-различно преживяване. Тя също започнала книгата с огромен интерес и големи очаквания, но вечерта ѝ протекла по различен начин. Често оставяла книгата и си правела почивки – такива, които не ѝ били реално необходими. Все по-бавно прелиствала страниците, въздишала тежко и на моменти извъртала поглед. Накрая се чуствала объркана, раздразнена и напълно разочарована.
Затова, представете си колко бяхме изненадани, когато най-после обсъдихме впечатленията си. От едната страна − аз, очарована от развръзката, от другата страна − тя, крайно разочарована. Не се тревожете, още сме приятелки. Но случаят ме накара да се замисля какво преживяват феновете, когато се сблъскат с книжно разочарование. Все пак това се случва на всички, нали?
Спомням си колко хора изразяваха недоволството си, когато излезе последната част „Хари Потър и Даровете на смъртта“. За тези на моята възраст чакането беше дълго, а за някои от тях накрая то не беше оправдано.
Като погледна назад, имало е моменти, в които книгите са раочаровали и мен. Има автори, в чиито първи творби съм се влюбвала, но следващите просто не са отговаряли на очакванията ми. Имало е поредици, при които след като прочета последната книга, просто съм решавала, че за мен поредицата приключва с предпоследната.
Какво правите, когато книгата, която сте очаквали с месеци, понякога с години, не се окаже това, което искате? Отказвате ли се от книгите и/или от автора завинаги?
Може би просто го преглътваме и продължаваме с надежда към следващата.
Превод Кристина Цонева, по материали от „Book Riot“
