Начало / Читатели / Признанията на бавно четящия

Признанията на бавно четящия

 

snail-on-bookТрудно ми е да го призная, но ето – аз чета бавно. Така започва признанието си докторантката Емили Матрик, което сайтът Bookriot наскоро публикува. А ето как продължава:

Всяка година се включвам в книжното предизвикателство на Goodreads и си обещавам, че през новите 12 месеца ще изчета 50 книги. И всяка година се провалям. Обичам книгите и ме е срам да призная. Всеки път, когато познат ме види с книга и попита „Още ли я четеш?“, заемам отбранителна позиция или се оправдавам, че е дебела или че съм била заета. Но е време да спра и просто да призная, че чета бавно.

Не ми е лесно – рафтовете ми са претрупани с книги, които си умирам да прочета, но ми отнема седмици, за да приключа само с една. В гимназията завиждах на съучениците си, които прочитаха над 500 страници седмично само по литература, докато паралелно учеха и по другите предмети. От къде някои хора се сдобиват с тази свръхсила? Започнах да си събирам съвети как да ускоря четенето си, които може и да работят при някои, но определено не при всички хора. Те не ме научиха да чета по-бързо, но ми предложиха гледна точка към читателските навици на другите и някои теории за собствената ми бавност. А това, което споделям сега, се надявам да помогне на други.

Интернет

Много се е изписало за интернет и как той промени начина ни на мислене. За тези, които като мен са пристрастени, промяната повлия на четенето. Иска ми се да общувам с книгата така, както общувам с мрежата. Ако в книгата ми стане нещо интересно, аз искам да потърся допълнителна информация. Иска ми се тя да е същият безкраен източник на информация като виртуалното пространство. Вярно, изгубвам се по този начин, но после пак се връщам към същината. Проблемът се задълбочава със смартфоните – да, знам, че трябва да оставя моя настрана, докато чета, но е лесно да се каже.

Стрес

Винаги има нещо друго за правене, когато най-много ми се иска да чета. Трудно изключвам мозъка от всички задачи, за да се фокусирам върху прочетеното. И понякога изпитвам чувство за вина, ако просто си почивам, четейки хубава книга, докато имам толкова много други неща за вършене.

Тревожност

Подобно на мнозина съвременници и аз страдам от тревожност. Понякога ползвам медикаменти, но дори тогава трудно да се фокусирам върху едно нещо за продължителен период от време, защото просто мозъкът ми не го позволява. И това е отвъд моя контрол. Но открих, че лавирането между хартиени и аудио книги помага – когато усетя, че пристъпът на тревожност наближава, си пускам аудио книга и излизам да потичам или отивам да измия чиниите. Създавайки работа за тялото си, мога да се фокусирам.

И на финала искам да напомня, че четенето трябва да е качествено, а не количествено измеримо. Ако четете бавно, просто си признайте тази слабост и търсете начини да се наслаждавате на любимото си занимание.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *