Лира Литературно-рекламна Агенция
Прелистваме и страниците на душата с тези книги
Лятото е изключително богат на усещания сезон – затова и възприятията ни са засипани от впечатления и преживелици. Вкусове, аромати, цветове… вариантите са безброй. Но и книгите може да са част от цялата тази екзалтираща картинка! Защото във всеки един момент имаме нужда да усетим вътрешните си потребности, собствения си ритъм.
„Наблюдавам те” отразява съвременни проблеми
Тереза Дрискол дълго време е журналист, като работата ѝ позволява да следи отблизо процесите в обществото. Самата тя казва в едно интервю, че я поразява как на много добри хора се случват ужасяващи неща. Именно върху недоизказаното, потъналото в мрака на миналото изгражда своя роман „Наблюдавам те”. Може да се каже, че Дрискол използва максимално интуицията, която е придобила като журналист. Прехвърля ловко събитията от жертвата към виновника, рисува смел образ на свидетеля, като ролите внезапно се разменят. Психологически трилър като този се чете бавно, защото идеята не е просто да видим кой е лошият, какви са мотивите му и какво ще стане накрая. Тук на първо място е човешката природа, а колкото и да се развиват технологиите и науката, тя си остава тера инкогнита.
Дълбоко в съзнанието ни води и „Деца из града”
Книгата е писана през 1992-а, когато Мери Хигинс Кларк е на 65. Творческата ѝ зрялост си личи по страниците. Пък и 90-те са точно онова изгубено време на илюзии, промени и социален растеж, което обаче оставя тъмни сенки в човешката душа. Пример за това са героите на американската писателка. Тя предлага неочаквано провокативен поглед към психическите проблеми, които сякаш разцъфват именно от края на миналия век. Или по-скоро тогава започва този така и неосъществен докрай поход за приемането им, за смиряването с това, че носим в себе си болка и проблеми. Олицетворение на тази картина е героинята от „Деца из града” – двайсетгодишно момиче, изтормозено от това да търси мир в себе си и разбиране от страна на останалите. Но изглежда, че най-страшното в живота му тепърва предстои. Точно това съчетаване на дълбока психологична картина с напрежение прави трилърите на Мери Хигинс Кларк неповторими.
„Бавно” утвърждава промяната като начин на живот
Кундера е за десерт в тази наша малка селекция – колкото и да е различен от предишните две предложения, толкова е и близък с опита да опише човешката душа. Чешко-френският писател посвещава всъщност на това целия си живот. „Бавно” е интересна, защото разделя творчеството му – това е първата книга, която той пише на френски. А смяната на езика носи и промяна в стила. Критиката отбелязва, че книгата се отличава с повече волност, фантазия, по-жива е и се носи на вълната на импровизацията. Иначе авторът се посвещава на крайностите в поведението ни – хедонизъм, ексхибиционизъм… И тази книга е от 90-те, и тя задава важният въпрос за това накъде бързаме. Именно бавните неща осмислят живота ни според Кундера. Затова и колкото и да е малка „Бавно”, тя се чете лежерно, даваме си време, за да стигнем до края, отдалечаваме го, като се наслаждаваме на написаното – точно както правим и с животите си… При това във век, в който се живее бързо, консуматорски, веднага.
Да усетим себе си – и тази възможност дават тези три томчета от живия класик Кундера, превърналата се в легенда Мери Хигинс Кларк и провокативната Тереза Дрискол
