Начало / Без категория / Книгата е голямата ни радост в късите дни

Книгата е голямата ни радост в късите дни

Отнема от стреса и спомага да сме добре

248452175_1598259753846781_7400679095379888561_n

Четенето може да е спасение в ноемврийските дни, когато денят става все по-малък. Пак книгите са безценни и когато искаме да се откъснем малко от действителността. Вместо да следим новини, които ни изпълват с неприятни емоции, по-добре да почетем. Според учените библиотерапията прави чудеса – само шест минути, прекарани с книга в ръка, може да намалят стреса, който изживяваме, с цели 68%.

Така че е нормално хората, които обичат книгите, да ни изглеждат по-уравновесени, а също и здраво стъпили на краката си. Ето няколко ситуации, в които събуждат позадрямалия оптимист в нас

Откога не сте чели стихове?

Сигурно ви се струва, че сега не е време за поезия, но и едно кратко стихотворение може да ни настрои романтично. Есента помага това да се случи. А именно романтиката е чудесно средство да се справим с хаоса.

Предложение в рими: порция класически – от златното наследство на Руми. Цитати и притчи събира „Книгата с мъдростта на Руми”.

Пречистващият ефект на книгите

Съществува, макар че понякога го подценяваме. Казваме за някой автор, че пише сълзливо и с това сякаш го задраскваме в личните си предпочитания. Но пълната с истински емоции книга помага да се пречистим от тоновете тревожност, които сме понесли напоследък в себе си. Затрогващата книга помага да видим по-добре собствените си проблеми. Затова я препоръчваме!

Книга, докосваща душата: например „Нощна музика” на Джоджо Мойс. Изабел трябва да опази личното си пространство, да се погрижи за децата и да спаси Испанската къща. Предстоят много напрегнати, но и затрогващи мигове.

Четене навън

Оставяйки познатата среда, сякаш обръщаме гръб на проблемите си. Много по-трудно е да четем там, където ни чакат хиляди задължения. Затова, ако времето позволява, може просто да излезем с книга в ръка. Трудно е да се пречупим – затова стигат като начало и десет минути, просто страничка или една глава. А после затваряме очи и си представяме прочетеното. Всичко това действа успокоително!

Книга за разходка: „Зелени светлини” на Матю Макконъхи. Автобиографията на известния актьор представлява нещо повече от спомени. Тя е всъщност мозайка от изживяното, но и от характера, от мечтите му. Неусетно увлича и се чете докрай.

Хубава компания е и топлата напитка

И сама по себе си чаша ментов чай действа успокоително. Удоволствието да я съчетаем с книга вече кара мозъкът да се отпусне. Защото се настройваме на бавна, спокойна вълна – изведнъж в нас навлиза мисълта, че можем поне за малко да не бързаме. Книгата е потвърждение, че можем да си го позволим. Отпиваме глътка – прочитаме страница… Чудесно е!

Книга, топла като чай: „Навици, съчетаващи дзен и осъзнаването на момента” ни учи на най-важното – да ни е добре сега, в този миг. Простите съвети на Мануел Вила и Марк Рекло ни карат да се усмихваме спокойно, докато разгръщаме помагалото им.

Пълен смях

Свикнахме да иронизираме всичко, което се случва наоколо. Но смях от сърце сякаш липсва в дневната ни програма. Затова е истинско предизвикателство да вземем днес смешна книга. И да я разтворим на публично място – в автобуса или метрото. Смешните моменти ни карат първо да разтегляме устни под маската, после тихичко се разтърсваме от кикот… но засмеем ли се вече на глас, значи книгата е свършила своето, а стресът си е отишъл. Каквото и да си мислят околните!

Четиво за пълно сърце: защо не например „Излетът и други подобни дандании”. Джералд Даръл винаги знае как да ни накара да се усмихнем, пък тук има и допълнителен ефект… Книгата ни пренася в безгрижието на лятото. Слънчеви ставаме и ние.

Книга и котка

И тази комбинация е необикновена – направо мечтана… Котката преде тихо, а ние се носим някъде надалеч, в слънчев свят, който предизвиква фантазията ни. Ако си представим отстрани що за картинка ще сме, веднага ще ни се дочете.

Четиво за медитация: „Пасиансът на архангелите” е идеална в компанията на някое мъркащо създание. С тихата си мъдрост книгата на Мария Лалева спомага да преодолеем трудните моменти. Сякаш тя самата мърка в скута, а не котката.

Животът като разтворена книга

И този момент го има… Четейки, ние непрекъснато пребродваме живота си. Докосваме се до душата си, мъчим се да осъзнаем в какво сме сгрешили. Всичко това ни позволява книгата – неусетно сме се идентифицирали с героите ѝ, техният опит се е пренесъл в нашия живот. А това действа изцерително.

На езика на душата: сякаш точно така е написана „Коледна песен” на големия Дикенс. Колкото и отдавна да е създадена, тя събужда в нас най-важните качества за всеки един човек – състрадание, обич, отдаденост. Иска ни се да прегърнем всички след последната страница. Да им помогнем… И това прави нас щастливи.

kart

Има и още много моменти, в които книгата се превръща в балсам. Ако цитираме пак библиотерапията, точно четенето подобрява самочувствието и намалява силата на депресивните състояние. От нас се иска едно – да разтворим книга

Текст Краси Проданов

Прочетете още

481011328_1019850883523035_3562681489988379521_n

Март – богат на книги и емоции

Започваме с мартениците… а ни чакат още толкова хубави дни Идва и Първа пролет, а …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...