Отнема от стреса и спомага да сме добре
Четенето може да е спасение в ноемврийските дни, когато денят става все по-малък. Пак книгите са безценни и когато искаме да се откъснем малко от действителността. Вместо да следим новини, които ни изпълват с неприятни емоции, по-добре да почетем. Според учените библиотерапията прави чудеса – само шест минути, прекарани с книга в ръка, може да намалят стреса, който изживяваме, с цели 68%.
Така че е нормално хората, които обичат книгите, да ни изглеждат по-уравновесени, а също и здраво стъпили на краката си. Ето няколко ситуации, в които събуждат позадрямалия оптимист в нас
Откога не сте чели стихове?
Сигурно ви се струва, че сега не е време за поезия, но и едно кратко стихотворение може да ни настрои романтично. Есента помага това да се случи. А именно романтиката е чудесно средство да се справим с хаоса.
Предложение в рими: порция класически – от златното наследство на Руми. Цитати и притчи събира „Книгата с мъдростта на Руми”.
Пречистващият ефект на книгите
Съществува, макар че понякога го подценяваме. Казваме за някой автор, че пише сълзливо и с това сякаш го задраскваме в личните си предпочитания. Но пълната с истински емоции книга помага да се пречистим от тоновете тревожност, които сме понесли напоследък в себе си. Затрогващата книга помага да видим по-добре собствените си проблеми. Затова я препоръчваме!
Книга, докосваща душата: например „Нощна музика” на Джоджо Мойс. Изабел трябва да опази личното си пространство, да се погрижи за децата и да спаси Испанската къща. Предстоят много напрегнати, но и затрогващи мигове.
Четене навън
Оставяйки познатата среда, сякаш обръщаме гръб на проблемите си. Много по-трудно е да четем там, където ни чакат хиляди задължения. Затова, ако времето позволява, може просто да излезем с книга в ръка. Трудно е да се пречупим – затова стигат като начало и десет минути, просто страничка или една глава. А после затваряме очи и си представяме прочетеното. Всичко това действа успокоително!
Книга за разходка: „Зелени светлини” на Матю Макконъхи. Автобиографията на известния актьор представлява нещо повече от спомени. Тя е всъщност мозайка от изживяното, но и от характера, от мечтите му. Неусетно увлича и се чете докрай.
Хубава компания е и топлата напитка
И сама по себе си чаша ментов чай действа успокоително. Удоволствието да я съчетаем с книга вече кара мозъкът да се отпусне. Защото се настройваме на бавна, спокойна вълна – изведнъж в нас навлиза мисълта, че можем поне за малко да не бързаме. Книгата е потвърждение, че можем да си го позволим. Отпиваме глътка – прочитаме страница… Чудесно е!
Книга, топла като чай: „Навици, съчетаващи дзен и осъзнаването на момента” ни учи на най-важното – да ни е добре сега, в този миг. Простите съвети на Мануел Вила и Марк Рекло ни карат да се усмихваме спокойно, докато разгръщаме помагалото им.
Пълен смях
Свикнахме да иронизираме всичко, което се случва наоколо. Но смях от сърце сякаш липсва в дневната ни програма. Затова е истинско предизвикателство да вземем днес смешна книга. И да я разтворим на публично място – в автобуса или метрото. Смешните моменти ни карат първо да разтегляме устни под маската, после тихичко се разтърсваме от кикот… но засмеем ли се вече на глас, значи книгата е свършила своето, а стресът си е отишъл. Каквото и да си мислят околните!
Четиво за пълно сърце: защо не например „Излетът и други подобни дандании”. Джералд Даръл винаги знае как да ни накара да се усмихнем, пък тук има и допълнителен ефект… Книгата ни пренася в безгрижието на лятото. Слънчеви ставаме и ние.
Книга и котка
И тази комбинация е необикновена – направо мечтана… Котката преде тихо, а ние се носим някъде надалеч, в слънчев свят, който предизвиква фантазията ни. Ако си представим отстрани що за картинка ще сме, веднага ще ни се дочете.
Четиво за медитация: „Пасиансът на архангелите” е идеална в компанията на някое мъркащо създание. С тихата си мъдрост книгата на Мария Лалева спомага да преодолеем трудните моменти. Сякаш тя самата мърка в скута, а не котката.
Животът като разтворена книга
И този момент го има… Четейки, ние непрекъснато пребродваме живота си. Докосваме се до душата си, мъчим се да осъзнаем в какво сме сгрешили. Всичко това ни позволява книгата – неусетно сме се идентифицирали с героите ѝ, техният опит се е пренесъл в нашия живот. А това действа изцерително.
На езика на душата: сякаш точно така е написана „Коледна песен” на големия Дикенс. Колкото и отдавна да е създадена, тя събужда в нас най-важните качества за всеки един човек – състрадание, обич, отдаденост. Иска ни се да прегърнем всички след последната страница. Да им помогнем… И това прави нас щастливи.
Има и още много моменти, в които книгата се превръща в балсам. Ако цитираме пак библиотерапията, точно четенето подобрява самочувствието и намалява силата на депресивните състояние. От нас се иска едно – да разтворим книга