Книгите, без които не можем

Рей Бредбъри в своята антиутопия „451° по Фаренхайт“ разказва как е дошло време пожарникарите да палят пожари, вместо да ги гасят. Главната им задача е да изгорят всички книги на планетата, защото книгите са забранени и вредни. Скоро ще я препрочета, дошло ù е времето. За да запазят човещината си, няколко души се разбунтуват и организират нещо като съпротива, която се състои в това всеки от тях да научи наизуст определена книга. И така вместо хора има ходещи на два крака книги. Един наизустява „1984“, друг „Дивото зове“, трети „Престъпление и наказание“ и т. н. Сега, когато художествената литература е натикана в ъгъла и на мода са кратките неангажиращи послания, наричани мемета, (от memory, нещо, което лесно се запомня), тази антиутопия не е далече от реалността. Книгите днес не са забранени, но са забравени. Това е иронията, не насила, а напълно доброволно ще се откажем от книгите.

Имам едно такова непоколебимо убеждение, нещо като опорен стълб в цялостния ми мироглед, който е доста непостоянен и неподреден, но въпреки това има на какво да се опре. Смятам, че човечеството разполага с такива книги, без които би било изгубено. Човекът без тези книги не би бил разумно същество, а просто едно от всички останали животни на планетата. (Това, между другото, го твърди един приятел съвсем сериозно, никога не сме били нищо повече от обикновен биологичен вид. Като му кажа, че делфините и кучетата не пишат книги и най-вече не четат книги, написани от най-умните от своя вид, той не се впечатлява особено. А е графоман, който също издаде книга, сборник с разкази…)

И не, не говоря за Свещената книга, нито за свещените книги на други култури. Говоря за книги, които ни разширяват мисловните хоризонти, учат ни да мислим и размишляваме, да ползваме човешкото си преимущество по най-рационалния и правилен начин. Има книги, без които един народ не би бил същият – българският народ без „Железният светилник“, чешкият без „Швейк“, руският без „Евгений Онегин“. По същия начин са и книгите, без които човечеството не би било същото, този принцип, но в по-голям мащаб. Имах щастието да стана издател на една такава книга – аз съм само един от нейните многобройни издатели по цял свят, а и у нас, и смятам, че книги от такъв ранг трябва да бъдат постоянно достъпни в книжарниците.

Ще цитирам преводача на книгата, доцент Николай Гочев:

„С Аристотел и то точно в „Метафизика“ се явява един възглед за предназначението и съвършенството на човека, който преди това не е съществувал в Европа и близкия Изток, а може би и никъде – това е чистият интелектуализъм. Това е предположението, че човек може да постигне духовно съвършенство – „софия“, повече чрез мислене, отколкото чрез която и да било друга дейност. В „Метафизика“, макар и събрана дълго след смъртта на Аристотел, проучването на битието чрез изказани с думи понятия се представя като най-висша човешка дейност и смисъл на живота. Книгата показва важността на ума като способност да се работи с понятия; и ако ние се съгласим, че умът служи главно за това, ще имаме основание да я наричаме „най-умната книга в цялата история.“

„Метафизика“ е сборник, състоящ се от 14 т. нар. „книги“ – в Античността книгите са се писали върху друг материал и затова обемът им е около 30 днешни страници всяка. В науката се приема, че става дума за „записки от лекции“ на великия философ, някои от които се повтарят в отделните книги, но преписвачите на книгата от древността през Средновековието и Византийската епоха до наши дни не са се осмелявали да съкратят нищо от нея, защото всяко едно от повторенията е обосновано и заема отделно свое място в контекста. Ще се опитам с чисто читателските си възприятия да обясня заглавието на книгата, надявам се преводачът да ми прости. „Физика“ философите наричат всичко онова, което ние виждаме около себе си, онова, което има видими измерения и е в осезаема наличност на този свят. „Мета-физика“ следователно ще бъде нещо „отвъд“ физиката, нещо, което не е осезаемо и налично на пръв поглед и е нещо, до което можем да стигнем само чрез размишления. И понеже то е постигнато единствено с ума ни, то е знание, мъдрост, „софия“.

Цялата „Метафизика“, която не е никак малък текст, се занимава точно с това: какви са причините за нещата. И Аристотел разделя тези причини на четири вида. Материалната причина – нещата са „от нещо“, от материя. Задвижваща причина – някой прави нещата. Формална причина – нещата имат някакъв вид. Целна причина – нещата са направени заради нещо, с някакво намерение.

Най-авторитетният и до ден днешен богослов на западната църква, Тома Аквински, живял през 13 век, изцяло построява своето богословие върху философията на Аристотел. Той казва: „Имаме едно откровение, то е от Бога, но когато трябва да мислим за нещата, да имаме понятия, най-добре да си служим с Аристотел.“ Но книгите на Аристотел не стигат лесно до Запада. Най-напред те са станали популярни на Изток, в началото съвсем малко от тях били преведени на латински, но после постепенно на Запад узнали за останалата Аристотелова мъдрост от арабите и се е започнало с преводи най-напред през арабски. След това се стигнало и до контакт с гръцките оригинали.

И пак ще цитирам доцент Гочев:

„Метафизика“ е една много трудна за четене книга. Но няма причина читателите ù да бъдат специализирани и аз бих я препоръчал на всеки човек, който желае да се образова хубаво. Защото да се образоваш повърхностно е същото като да не се образоваш. А да се образоваш, това значи да се образоваш добре.

Как може да стане това? Чрез най-добрите книги. И Аристотел може да бъде поставен редом с такива автори като Омир и Херодот. Защо? Защото каквото е Омир за художествения разказ и каквото е Херодот за историческия, това е Аристотел за философския монолог и философското изследване. Тоест, той е един от тези големи автори, които поставят основите на всякакво човешко образование.

Следователно тази книга би трябвало да се чете от всеки, който иска да бъде добре образован. Че е трудно, трудно е, всеки ще се увери. Но е ценно. Защото всяка дума, която намираме в тази книга (ние затова се трудихме 17-20 години да я преведем), има огромна история: и преди Аристотел и още повече след него. Всяка дума там е била предмет на изследване. Буквално всяка…“

Това е. Познанието е тайна само за мързеливите.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔