Лира Литературно-рекламна Агенция
На 9 септември 1941 г. е роден един от ярките български писатели на втората половина на 20 век. Станислав Стратиев внесе в българската литература, театър и кино много актуалност, европейски вкус, блестяща афористичност, неподправен хумор и тънка ирония. Той не можа да остарее, замина си 59-годишен и може би затова, също като него, и текстовете му не остаряват. Нека си припомним някои от тях.
БЪЛГАРСКИЯТ САМУРАЙ
Ние сме страна на самураи.
Самураите на Балканите.
Най-напред бяхме белгийците на Балканите, след това прусаците на Балканите, а сега сме самураите.
Може би един ден ще бъдем българите на Балканите.
Като истински самураи и ние не работим нищо.
Предпочитаме през цялото време да се бием.
Българският самурай се бие само в гърдите.
И се размножава чрез делене.
И противопоставяне.
Той дава не обет, а обед за служба. Българският самурай е верен не на дадената дума, а на този, който дава думата.
Той е винаги от страната на изгряващото слънце.
И никога от страната на залязващото.
Конят на българския самурай е троянски, любимото му оръжие е чадър, а ветрилото му прави априлски вятър.
Той никога не употребява меча си — пази го за музея на революционното движение.
Българският самурай вярва не в кармата, а в казармата. Кимоното на българския самурай преди беше от шаек, а сега е от американ.
Българският самурай прави харакири на съседа си.
Той обича не „хайку“, а хайки.
Дори когато е с джапанки, българският самурай е бос.
Българският самурай не бръсне никого. Даже главата си.
И яде ластовичите гнезда заедно с ластовиците.
Българският самурай винаги се смее последен.
И се познава и под съдран чул.
Той е прав, дори когато е легнал.
Любимото му изкуство е бойното.
Когато чуе думата „култура“, българският самурай се хваща не за пистолета, а за бюджета.
И съкращава сумата.
В предизборната си програма той обещава да превърне дори плачещите върби в смеещи се.
И Черно море в Бяло.
Паунът на българския самурай е едноцветен. Българският самурай е екологически чист, политически активен, социално слаб и сексуално силен.
Той не гори, но поддържа горенето.
Не яде треви, но където мине, трева не никне. Колкото повече сме самураи на Балканите, толкова по-малко ще бъдем българи в Европа.
КОНЦИТЕ, НАЧИН НА УПОТРЕБА
Объркаха се конците.
Сутринта усещам дръпване в крака, а клатя главата.
Искам да си вдигна лявата ръка, а вдигам дясната.
Тези, дето ги дърпат не усещат ли? Получава се голям цирк.
Човек не може да закуси.
Само клати глава.
Това не е работа.
Нещо постоянно ме дърпа в раменете и е ясно, че не ми никнат крила.
От дърпането на конците е.
Някъде нещо се е оплело.
Или някой се е оплел.
С положителност конците са се усукали.
Дърпат ти конеца за главата, а ти подгъваш коляно.
Теглят конеца за предно салто, а ти правиш задно салто.
Това не е работа.
Така не може.
Марионетката също е човек.
Колкото и всичко да е съшито с бели конци, трябва да се спазва някаква видимост.
Европейската общост ни гледа.
Не можем да си движим главата назад, ръцете-напред, а краката във всички посоки и всичко да изглежда нормално.
И демократично.
Нелепо е.
Дърпайте конците като хората.
И ние ще реагираме като хората.
Нищо, че сме марионетки.
Не се дърпаме − ясно е, че ще бъдем дърпани.
Но няма защо да се оправдавате с конците.
Били възел до възел от проблеми.
Човек, ако е умен, може да използва и възлите.
Перуанското писмо е от възли.
Ако ли не − елате вие да скачате, пък ние ще дърпаме конците.
И не ни разправяйте басни за цвета им.
Вече сме далтонисти.
БЪЛГАРСКАТА РИБА
Българската риба е ни риба, ни рак.
Когато няма риба, и българската риба е риба.
Тя е най-мълчаливата риба в света.
И си знае защо.
Черно е не само морето, в което живее, но и тиганът, в който я пържат.
От векове българската риба се лови на чужди въдици.
И се пържи в собствената си мазнина.
Тя се ражда попче, живее като цаца и завършва като калкан.
Съвсем сплескана.
Още преди да се роди, българската риба е загубила Бяло море и Охрид, Босфора и Дарданелите, затова е интернационалист.
И пасе трева.
Нито една българска риба не си знае гьола, тя плува най-добре в мътни води.
Когато тежи над един грам, обикновено се мисли за риба тон. Когато пророк Йона престои три дни и три нощи в утробата на българската риба, той излиза оттам сиромах Лазар. Защото му взимат по триста долара на час. Като за офис.
Българската риба не се яде с пръсти, нито с вилица, а с друга българска риба. Виното, с което се яде българската риба, се пие от чаша, направена от черепа на нейните врагове.
Българската риба се обединява единствено в консервна кутия.
Гръбнакът на българската риба е политически.
За нея дружбата е като слънцето и въздуха за всяко живо същество.
Това, което другите народи са направили за сто години, българската риба трябва да направи за двайсет.
Тя трябваше да се прави не само на риба чук, но и на риба сърп.
Без да бъде златна, тя изпълняваше всички желания на дядото. И на дъщеря му.
Исус с пет риби нахрани пет хиляди души.
Осем милиона български риби храниха осем души.
И чорапите им — пак кърпени.
Българската риба е най-опушената риба в света.
Тя съдържа не толкова фосфор, колкото фосфати. Българската риба се вмирисва откъм опашката. Според тези, които я управляват.
От три български риби се получават трийсет политически партии.
Българската риба е българоезична.
Тя е най-демократичната риба в света.
Преди тя е била дънна, а сега е летяща.
Хайверът на българската риба е червен и син.
Но обикновено я пращат за зелен хайвер.
Всяка българска риба мечтае да стане капиталистическа акула.
Пътят на българската риба към Европа и към света минава не през Босфора и не през Вашингтон, а през тигана.
