Лира Литературно-рекламна Агенция
Открити са ранни непубликувани скици на Ърнест Х. Шепард – художникът на „Мечо Пух”. Той е нарисувал за детската книжка 150 изображения, 80 от които не са били виждани досега. Илюстрациите на най-обичаното мече в света са намерени в отдавна забравен архив на художника, заедно с кореспонденцията му с А. А. Милн и други важни документи.
Джеймс Кампбел, който попада на забравения архив, споделя: „Ърнест Х. Шепард пази огромен набор от материали през дългия си професионален живот. На 95 години той все още работи, но малко преди да настъпи краят му, той сортира всичките си материали и предава това, което смята за ценно, на издателя си. В бележки посочва, че нещата, които са останали, не притежават особена стойност, затова и никой не бутва архива в продължение на 30 години”.
Започват да го преглеждат в търсене на източници за войната. Намират ги, а освен това и много биографични текстове, лична кореспонденция и ранни скици на прословутото мече. С напредването на скиците, можете да видите как образът на „Мечо Пух” се развива до версията, която всички познаваме и обичаме.
Образът, който, както всички знаем, е вдъхновен от плюшеното мече на Кристофър Робин, синът на Алън А. Милн. От придружаващите писма обаче става ясно, че писателят и художникът заедно са решили илюстрацията на мечето да не прилича на истинската плюшена играчка. Двамата стигнали до извода, че въпросната играчка изглежда прекалено грубовато, сякаш не е особено приятно да я гушкаш. Така решават, че ще им трябва различно мече за прототип на илюстрациите.
Когато Шепард се прибира, си спомня, че неговият син Граам също има плюшено мече, затова скицира него и праща изображението до Милн. Писателят веднага го харесва и то става обликът на „Мечо Пух”. Така образът на жълтото мече всъщност е основан на играчка на име Гроулър.
Образът на Кристофър Робин също съдържа нотки както от живота на художника, така и на сина му Шепард и на А. Милн. Той е по-скоро смесица. Сплав за завършения образ на героя, художествена амалгама.
Превод Кристина Цонева, по материали от „Гардиън”
