Начало / Свят / Антоан дьо Сент-Екзюпери – последната мисия

Антоан дьо Сент-Екзюпери – последната мисия

ил.1.екзюпериЛетище Бастия-Борго, понеделник 31 юли 1944 г. Часът е 8:45, Антоан дьо Сент-Екзюпери отлита на борда на самолета си Lightning P-38 в посока Южна Франция с наблюдателна мисия, от която няма да се върне.
Оттогава всички смятат, че авторът на „Малкият принц” се е самоубил. По това време той е разузнавач за френската армия. Лети често и това го радва. На 6 юни същата година отново е на мисия, но тя е прекратена поради стрелба по единия от двигателите му. Следват редуващи се успешни и отново прекратени разузнавателни мисии. На 16-ти юли той и друг капитан биват помолени да не летят, тъй като знаят много за стратегията на предстоящите операции. Екзюпери отказва категорично. На 21-ви юли други двама военни получават вече забрана за летене. Писателят отново не слиза от самолета, но поставя рекорд за инциденти.
Всички знаци, които биха могли да сочат към самоубийство, са налице. Преди да излети на последната си мисия, пилотът на Lightning P-38 оставя две писма в стаята си – едното до неговата вдъхновителка и любовта на живота, другото до началника на партизаните във Вектор. И двете са прощални, но не трагични. Кратки, по-скоро обосноваващи, от колкото за сбогуване.
Вечерта преди последния си полет говори с коменданта на ескадрилата, негов близък приятел. Той е разтревожен за Екзюпери, който му оставя чанта с ръкописите си и споделя, че ще изчезне по един или друг начин и комендантът, като негов приятел, не би трябвало да толерира друг вид изчезване освен по време на военна мисия.
ил.2.летецРазвръзката идва, когато пилотът Хорст Риперт споделя пред камерата на немска телевизия какво се е случило на фаталната дата. Той казва: „Малко след Тулон зърнах въпросния самолет да лети за Марсилия. Зачудих се какво прави съвсем сам в сектора ми, оставих го да опише завой, но го последвах с надеждата, че сам ще реши да напусне. Съвсем не. Летеше по странен начин, описваше големи кръгове. Беше на височина едва 2 000 метра, а възможностите на този самолет стигат до 10 000 метра, откъдето обикновено пилотите снимат. Накрая реших, че ако сам не се махне, ще стрелям. Така и стана. Стрелях, но не по фюзелажа, а по крилата. Машината падна във водата. Разби се в морето. Никой не скочи. Не мога да кажа нищо повече. Не видях пилота. И да бях, нямаше как да знам, че е Екзюпери. Ако знаех обаче, нямаше да стрелям”.

Кристина Цонева по материали от „Сент-Екзюпери, последната тайна” от Жак Прадел и Люк Ванрел, издателство „Вакон”

Прочетете още

13418474_1190961467602405_203213020718523205_o

Една звезда още се смее на небето (116 години от рождението на Антоан дьо Сент Екзюпери)

Днес, 29 юни, се навършват 116 г. от рождението на Антоан дьо Сент Екзюпери. Всички …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *