Лира Литературно-рекламна Агенция
Джейн Остин има добра причина да харесва толкова брачния сюжет. Как няма, бракът е бил много важен за Англия от XIV век. Може би повече, отколкото е за мнозина от нас днес. Разводът е бил почти невъзможен, а половинката почти винаги идвала с прибързано решение. Затова с кого и как прекарваш живота си е водеща тема. Например милият г-н Бенет от „Гордост и предразсъдъци” – пленен от красотата на жена си, не успява да прецени разумно бъдещето си с нея. Пет дъщери по-късно, е принуден да стои с нея и постоянните ѝ приказки по време на закуска. Освен това да угажда на прищевките ѝ.
А за една жена да приеме грешното предложение би могло да е дори по-пагубно. Ренесансовите дами са принудени да се грижат първо за своето благополучие, после за това на съпруга си. Те нямат право на наследство, не могат сами да изкарват прехраната си, затова им остава единствено да преценяват правилно предложенията си.
Ако дебютантките посвещавали времето си на търсене на перфектния съпруг, то е само защото това бил единственият им шанс сами да отговарят за съдбата си. Колко и да се подиграваме обаче на тези времена, в които единствената цел на жената била да се доближи до мъж с приличен доход, да докосне ръката му през ръкавицата, нещата не са толкова по-различни днес. Да, правилата на тази игра не са толкова ясно уточнени сега, но снобарството и предразсъдъците при търсенето на „идеалния” съпруг във времето на социалните мрежи си остават същите.
В романите на Остин жените запчоват да се оглеждат за съпруг рано. Лидия се омъжва на 16 години, а г-жа Бенет хвали способностите на красивата ѝ Джейн откакто навършва 15 години. А Шарлот Лукас е смятана за стара мома, тъй като на 27 години е неомъжена.
Днес възрастовата граница се е завишила, но привичките са същите. Така се гледа на неомъжена жена на 37 години – сякаш със срок на годност, неуспяла да изпълни ролята си.
Днес, когато елементът „ухажване” е изпълняван като публично перчене в социалните мрежи, онлайн общуването ни окуражава да „рекламираме стоката си”, да извадим на показ най-хубавото, което имаме. А избирането на подходящ кандидат спрямо състоянието му в обществото по време на Ренесанса не изглежда толкова различно от това да плъзнем някого наляво в приложения като Тиндър и да го отхвърлим.
И докато банковата сметка не е чак толкова голям фактор днес, класическият снобаризъм продължава да бъде. Освен със слугите, героите от „Гордост и предразсъдъци” не разговарят с по-нисши от тях хора. Съществува закон от 1753 г., спрямо който не трябва да сключваш брак с човек с по-високо обществено положение. Но Елизабет Бенет успява да се „уреди” с не само по-заможен, но и по-издигнат мъж от нея. Разбира се, не това е целта ѝ в романа.
Как ли биха си комуникирали в социалните мрежи днес героите на Джейн Остин?
Можем да видим това на този линк:
http://www.bbc.com/culture/story/20170810-if-jane-austen-characters-used-dating-apps
И така, въпреки че правилата са се променили, играта си е същата. Имайте предвид обаче, че Остин винаги залага на брака по любов за главните си герои. Ще ви е трудно да сбъркате с преценката си, ако се питате „Какво би направила Лизи Бенет?”. Сюжетите на Остин могат да бъдат и мотивиращи – героините ѝ не се задоволяват с това, което не искат. Не позволяват на семейството си или на приятели с лоша преценка да се месят в решенията им. Двойките в романите ѝ са може би най-равностойните помежду си, които можете да намерите в литературата от това време.
Бракът през XXI в. изглежда много различен от този през XVIII в. (и Слава Богу), но пътеките, които водят до хепиенда, все още имат доста сходства с художествения свят на Джейн Остин.
Превод: Кристина Цонева по материали от БиБиСи
