Начало / Читателски дневник / По-добре здрав и четящ, отколкото болен и зяпащ в тавана

По-добре здрав и четящ, отколкото болен и зяпащ в тавана

Иван ГОЛЕВ

Един от героите на Богомил Райнов някъде заявяваше с известна гордост: „Аз пия чай само когато съм болен”. При цялата доказана целогодишна полезност на тази източна напитка думите му ми звучат леко – как да кажа – пейзански.

Срещал съм хора, които посягат към книгата най-вече когато се разболеят и тя им запълва принудителното бездействие. Не ми се ще да търся епитет за техни милости.

Затова пък за всички останали, с които сме една кръвна група и без книга в ръце сме като болни, споделям тук пет (шест) заглавия, които са от любимите ми. Сигурен съм, че не един и двама ще припознаят в тях през тези седмици на домашно уединение и своето предпочитано четиво. Ето ги:

 

8633393_bАнтоан дьо Сент-Екзюпери – „Малкият принц

Това според мен е най-великата книга, писана някога. Да събереш в толкова малко текст такава мъдрост, поетичност и простота е направо гениално. За нея няма най-подходяща възраст или удобен момент за четене – тя винаги е на ръка разстояние, за да те разтърси и те пречисти за пореден път.

 

148243_bГрегъри Дейвид Робъртс – „Шантарам

Открих я късно, преди година-две, но разбрах, че съм вървял дълго към нея, и тя към мен. Това е една колкото простодушна, толкова и възхитителна изповед как да се живее, когато животът те е отхвърлил. Изпълнена е с искрена любов към хората и сякаш ти стисва сърцето в шепа, държейки го до края.

Да добавя: тя ми напомни колко велика страна е Индия, макар понякога, глупаво-надменно, да я споменаваме в комбинация с „тъмна”.

 

220100_b220101_bМихаил Зошченко – Качествена продукция” и „Слаба опаковка

Разказите му са привидно наивни и тук-там може би малко назидателни, но това е мимикрия, наложена от сложното време, в което ги е писал. Ала приемеш ли ги, отново и отново ще се попикаваш от смях. Така че, за всеки случай, е добре да се подсигуриш с памперс.

 

127746_bРобърт М. Пърсиг – „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет

Прочетох я в началото на 80-години на миналия век, а думата беше „зен”. Май я четох и по-късно, нямам спомен. Но това, което и до днес помня, беше невероятното за мен откритие на Пърсиг, че нещата на този свят не са само дуалистични: рационално-художествено, наука-изкуство, практицизъм-чиста мисловност, обект-субект, свързани в динамично равновесие. А че съществува една трета величина и тя е истинската спойка в този двубой – Качеството. Мисълта, че качеството съществува обективно в природата ме порази. И ме държи в това състояние и до днес.

 

63268zХенри Милър – „Сексус

Първото, което прочетох от големия автор, беше това негово откровение. Останах изумен, че може да се пише толкова освободено и да не звучи вулгарно. Разказът тече така естествено и непринудено, че те кара да съпреживяваш безброй банални неща, сякаш се случват за пръв път. Спокойствие, ведрост, любопитство към света, обожание на изкуството, несдържан езиков плам – много още би се казало за тоя култов за 20 век текст, но най-добре е да се прочете. Непредубедено и без тесногръдие.

За добро или лошо, този роман ме възпали да напиша своя „Дани”.

 

Снимка Яне Голев

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

uMU2LrHpHYU

WC като мини-НДК

Иван ГОЛЕВ Допускам, че пуристите, естетите и високите интелектуалци ще ме набедят в пейзанщина, но …