Лира Литературно-рекламна Агенция
Наскоро Джон Гришам представи последната си книга „Остров Камино” в Нашвил като част от литературното си турне, което е първото му от 25 години насам. Една от новостите в тура са разговорите с книжарите и други автори, които бестселъровият автор провежда, а от екипа му записват. Докато книжарите подготвят купищата с книги за поредната му среща с читатели, той отговори на няколко въпроса на литературния сайт Chapter 16 за последния си роман.
„Остров Камино” започва с обир. Знаете ли какво мислят в Принстънския университет за литературния обир, който сте им спретнали?
Продължавам да чакам тяхното мнение, но засега нищо – нито до мен, нито до издателя или адвокатите ми. Надявам се да имат чувство за хумор и всъщност вярвам, че е така. Поставих доста приятно опровержение на гърба на книгата.
Защо избрахте ръкопис точно на Фицджералд за този обир?
Самият аз колекционирам първи издания и имам такива на Фокнър, Стайнбек, Хемингуей. Фицджералд има само пет романа и съответно ръкописа, но много на брой разкази, с които е дори по-известен приживе. След смъртта му „Великият Гетсби” се превръща в шедьовър и най-популярна негова творба. Фокнър има 40 книги и 40 ръкописа и всички те се съхраняват в библиотеката на Университета на Вирджиния. Виждал съм ги, пазят ги много добре. А и са 40, трудно ще бъдат откраднати. Трудовете на Хемингуей са пръснати, на Стайнбек – също. И остана Фицджералд. Докато правех първоначалните си проучвания, открих, че всичките му пет ръкописа са в библиотеката в Принстън. Ако ще крадете нещо безценно, това място е добро начало.
В „Остров Камино” говорите много за финансовата стойност на първите издания, но по време на турнето си обръщате внимание на социалната стойност на литературата.
Със съпругата ми имаме малка фондация и сами пишем всички чекове. Наблягаме на хуманитарното, защото това е, в което вярваме – в изкуството, в писаното слово, в сценичното творчество. Всичко това е част от нашия живот.
В книгата Брус Кейбъл има пет правила за писателите. Вие споделяте ли ги?
Измислих си ги. Имам списък с правила, но не го поглеждам много често. В миналото хората са ми искали съвети за писане, затова им давах някои предложения за създаването на популярна литература. В оригинал бяха 14, сега са осем. Когато започнах да нарушавам едно от тях, скъсах списъка и започнах да мисля за нови правила.
Брус си има собствен списък. Той чете четири книги на седмица. Ако някой автор посети магазина му, той изчита книгите му. Но не проявява търпение към книги, които не му харесват, или такива, които нарушават правилата му. По време на дълга вечеря той споделя с Мърсър какво не харесва и това са въведенията, диалозите без кавички, дългите изкуствено създадени думи и т.н.
Съгласни сме за кавичките. Смятате ли, че на Кормак Маккарти трябва да е простена липсата на кавички в пряката реч?
Да, Кормак трябва да е единственият човек, на когото това е разрешено, той го започна. Той има собствени правила за граматика, за писане, но това е Кормак. Той може да си го позволи, останалите не можем.
