Лира Литературно-рекламна Агенция
Първите 50 от класацията за българска художествена литература налагат три типа текст – исторически, публицистичен и пародиен. Явна демонстрация, че отхвърляме миналото, смеейки се, и така преживяваме настоящето. Дълъг живот отредиха читателите на романи като „Кан Тервел“ на Емил Димитров, „Калуня-каля“ на Георги Божинов и „Български хорники“ на Стефан Цанев. Паралелно с тях застанаха „Българско радио“ на Иво Сиромахов и „Когато бях армейски генерал“ на Михаил Вешим, заедно с трите тома от новите издания на Чудомир. Новата вълна – сатира, която напомня репортаж или сбор от битови вицове, наложи сред най-продаваните прясното творчество на Никола Крумов. Но тежестта на спомена или на онова, което припознаваме като класика в ново време, върна „Грехът на Малтица“ от Лиляна Михайлова. Вероятно заради хубавия филм, направен по нея. Че екранът и на компютъра намира огледалния си образ в думите, показа модерният фаворит на младежите – Константин Трендафилов с романа „Затворисърце“ (той дори застана в продажбите между първи и втори том на Русковата „Чамкория“) и със стихосбирката си „За кого се сещаш, когато се сещаш за някого“. Лиричният медиен чар на Добромир Банев изстреля към най-желаните сборника му с есета „Аз съм в другото такси“, с подобното, но изненадващо присъствие в литературата на Венета Райкова, с две романови „продукции“ – „Инсомния“ и „Триумфът на кучките“. Обичани са писателите-журналисти и по-скоро тежката, отколкото нежна ръка на дамите там пролича в две силни книги – „Кладенецът“ на Веселина Седларска и „Гръцко кафе“ на Катерина Хапсали. Ето и цялата класация:
