Начало / Свят / Кой чете „Алиса“?

Кой чете „Алиса“?

Въпросът е любопитен и леко подвеждащ, все едно да питаме една жена – на колко години сте всъщност? Но нима има друг начин да кажем, че за емблематичната героиня, с която са израснали поколения от XIX, XX и XXI век, върху чийто страници пробват четка, ноти и перо стотици художници, музиканти, артисти, писатели, философи или просто благодарни читатели, възрастта слага най-чаровния си отпечатък – вечността. И така, на 4 юли Алиса празнува своя рожден ден. Без да притежаваме въображението на Луис Карол, решихме да си представим хората, които избират за своите деца „Алиса в страната на чудесата“ и „Алиса в огледалния свят“.

alice_looking_glass_preview_100-copy
Илюстрация: Ясен Гюзелев

Любители на загадки и главоблъсканици. Освен ако не е филм или адаптиран текст, за да радва малките с красиви картинки и пищен декор, Алиса хич не е детска книжка. Неслучайно създателят й – Чарлз Лютуидж Доджсън (истинското име на Луис Карол) e професор по математика. Саможив, педантичен и религиозен мъж, който превежда от латински първите си две  имена, като им разменя местата. Приятна лудост може да обхване всеки почитател на скрабъл, защото слухът твърди, че именно Луис Карол измисля първоначалния вариант на играта на думи. Пробва и всевъзможни мемо техники за подобряване на паметта, за да помни бързо цифри, имена и дати. Всички приключения на неговата героиня са логически задачи и въпроси от реториката, пречупени през образа на дете. Затова втората част – „Алиса в огледалния свят“ дава реалния тласък на двете книги, заради концепцията за обърнатото време.

Хипари и мистици. С приятелско намигване ги нареждаме едни до други, но те съвсем насериозно приемат героите на Алиса. Например „Бийтълс“ се вдъхновяват от тях за песента си „Аз съм моржът“. Подобна банда от другата страна на океана – американците „Джеферсън Еърплейн“ свирят психеделичното парче „Белият заек“. Опитайте, добре се чете „Алиса“ на фона на запис от „Удсток“. Даже бруталният Мерилин Менсън по-късно ни хвърля в заешката дупка с албума „Изяж ме, изпий ме“. Дали пък разни същества не са нахлули в музиката от сънищата на Луис Карол докато тялото му страдало от куп болести, включително и това, че цял живот заеквал. Духът обича халюцинациите, прескоците в различни измерения, степените на свобода. Там се движи и Алиса, а смаляването и уголемяването й стават фундаментални основи на теориите за манипулация и контрол на съзнанието.

Все пак романтични натури и любопитни деца. Героинята си има прототип, момиченце на 10 години, казва се Алис Лидъл и в топлия ден на 4 юли 1862 г. Луис Карол я разхождал с лодка по Темза. Литературният й образ тръгва като по вода от този миг, от приказката за забавление, в която се шмугнал и хитър заек. Така е родена преди 155 години една легенда. Отначало с работно  заглавие „Алиса в подземния свят“, което после авторът променил на „Алиса в страната на чудесата“.

Вярваме, че възрастните, които обичат ролеви игри с деца, правят такива разходки и си съчиняват смешки и страхотии. Нека помислят над въпроса – как ли е преминала срещата на осемдесетгодишната Алис и старият Питър Лъулин Дейвис,  някога прототип на Джеймс Матю Бари за „Питър Пан“… Защото, да – били са заедно в Америка, видели са се в края на живота си.

Може би са разговаряли като героите от „Алиса“:

„… – Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята.

– Ти си луд. Откачен! Не си наред с главата… но ще ти кажа нещо… точно тези хора са най-добрите на света.“

А тук може да разгледате и изберете едно от многото издания на Алиса в „Хеликон“ :  Ден на Алиса

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *