Получих шанс със „Сама в Париж“

03.07.2017 Критика

Нел е на 26 години и никога не е била в Париж. Също никога не е заминавала за някъде уикенда с гаджето си. Всички знаят, че тя просто не е от авантюристичните хора. Но когато гаджето ѝ не се появява на романтичната мини ваканция, която тя е планирала, Нел получава възможността да покаже, че може да бъде и друга.

Сама в Париж, тя среща мистериозния Фабиан с неговия мотопед и безгрижните му приятели. Може ли това да се превърне в най-вълнуващия уикенд в живота ѝ?

Въпреки че съм чела стотици положителни отзиви за книгите на Джоджо Мойс и всичките ми познати ги обожават, никога не бях имала възможността или времето, да прочета някоя. Този шанс получих със „Сама в Париж”.

Само 95 страници, разказът на Мойс се чете леко и бързо. Книгата с кратки истории е предназначена за тези, които намират четенето за трудно и изискващо много свободно време. Въпреки това не значи, че някой книжен червей, който разнищва една книга за ден, няма да ѝ се наслади. Всъщност тя е идеално четиво за дните, когато бягате по задачи насам натам и знаете, че ще трябва да изчаквате по различните места. Независимо дали трябва да отскочите до пощата или просто да излезете в обедна почивка, книгата е идеалната ви компания. Обожавам това, че мога да я чета докато обядвам, без да трябва да разнасям със себе си екземпляр от 400 страници с твърди корици.

Колкото до самата история, едно от нещата, които ме изненадаха е колко детайли успява да помести Джоджо Мойс в един толкова кратък разказ. Само след няколко глави, вече все едно познавах героинята Нел и приятелите ѝ – беше много хубаво да видя колко е израснал накрая персонажът ѝ. Има автори, които трудно описват развитието на героите си, въпреки че имат поне 300 страници да го направят, а Джоджо Мойс го побира само в 95. Да, не усещах да липсва нещо или образите на героите да са плоски.

За да бъда напълно откровена, този тип литература не ми допада по принцип. Изобщо. Въпреки това „Сама в Париж” е страхотно четиво. Малко е предсказуема в романтичен план, това е характерно за жанра, но е забавна, трогателна история и ме накара още по-силно да искам да посетя Париж.