Начало / Интервюта / Как след развода „да създадеш“ отново себе си

Как след развода „да създадеш“ отново себе си

27s11-haag-279__mngl_20120127nb5x011,nje_1.indd_6080В края на юни излезе романът „Нашата история“ (изд. „Ера“) на Мартина Хаг. Избрана за книга на годината в Швеция, „Нашата история“ е роман с автобиографични елементи. Мартина Хаг е болезнено откровена и извънредно правдиво е описала колко е страшно да бъдеш разлюбен. Ето какво споделя тя в кратко интервю:

Вашият роман разказва за един развод. Но има ли още нещо в историята освен това?
Тя е за това, как да „създадеш“ отново себе си, след като си бил част от връзка, която в един момент е ударила дъното. Как да се изправиш след такова силна скръб, заради която си нямал и най-малка идея как да продължиш с живота си.
Петра − главната героиня в книгата, заминава за Северна Швеция, за да намери себе си отново след развода. Вярвате ли, че да си сам в такава ситуация помага? И ако да, как?
Да, защото не можеш да чуеш собствените си мисли, докато около теб не е напълно тихо.
Ако трябва да изберете две силни и две слаби черти, за да опишете Петра, кои ще са те?
Силните: чувството ù за хумор въпреки всичко и любовта към децата ù.
Слабите: Гневът и разочарованието ù. Неспособността ù да продължи напред.
Nashata istoriya REKLВ книгата има подистория, съдържаща свръхестествен елемент за жена, която е изчезнала. Можете ли, без да разкривате прекалено много от историята, да ни кажете как стигнахте до тази история? Как така е част от книгата?
Когато основата, върху която стоиш, се разпадне, е лесно да започнеш да си въобразяваш „вълшебни неща“, като например: „Ако даря пари на Лекари без граници, той ще се върне“…
В книгата опознаваме Петра на едно дълбоко интимно ниво. Ще я срещнем ли и в други книги?
В момента пиша нова книга, но не бих искала да разкривам нищо за нея все още.
Сред многото добри отзиви, които книгата получи, читателите споделят, че историята истински ги е трогнала, дори и без те самите да са преминали през развод. Какво бихте искали да научат те и да запазят като поука от нея?
Всеки ден на улицата срещам хора, които ме спират и ми разказват за впечатленията си от историята. Също така получавам много писма от читатели, преминаващи през подобна ситуация. Много от тях пишат, че съм успяла да пресъздам техните преживявания с думи и че съм им помогнала да преминат през скръбта си, което е наистина възхитително. Но също така получих писма и коментари от мъже и жени, които се идентифицират с Андерш  и предлагат другата гледна точка, която също заслужава разбиране.