Лира Литературно-рекламна Агенция
Независимо дали сте запален читател, киноман или просто обичате да зяпате витрините на книжарниците, най-малкото сте чували за Джон Гришам. От първия му роман насам „Време да убиваш” до последния, който беше публикуван на 6 юни в САЩ – „Camino Island”, Гришам продължава да създава вълнуващи истории, изпълнени с напрежение и провокации, хвърлящи светлина върху проблеми в американската правораздавателна система и разглеждащи житейските сривове под напора на обстоятелствата.
В основата на сюжета на „Camino Island” е черният пазар за класически литературни ръкописи. Принстънският университет получава като наследство оригинали на Ф. С. Фицджералд, които са откраднати. За да представи книгата си, Гришам предприе първото си от 25 години насам литературно турне, появявайки се в книжарници от Върмонт до Тенеси, в една от които той отговори на няколко въпроса пред местните медии.
Какво ви накара да се отправите на първото си литературно турне от 25 години и какво ви носи то като писател?
Срещам книжарите, на които мога да кажа „благодаря”. Това е труден бизнес, те са под натиска на онлайн пазаруването. Освен това обичам книжарниците, обичам да влизам и да се разхождам в тях, особено когато тук можеш да пийнеш и хубаво кафе. Обмислях такова турне от години. Всеки добре продаващ се автор трябва да тръгне на път, да се срещне с фенове и читатели, да каже „благодаря”. Забавно е.
Настоящото ви турне е фокусирано върху независимите книжарници. В свят, в който книгата е на един клик разстояние, важни ли са все още те?
Книжарниците никога няма да бъдат заменени, всъщност в САЩ броят на независимите се увеличава. Преди 25 години те бяха притиснати от веригите, после останалите – от интернет. Но те отвръщат на удара и всъщност все по-ясно осъзнаваме, че хората обичат книжарниците. Децата обичат да се разхождат в детските секции, някои идват да пият кафе, да се срещнат с любим автор и, разбира се, да си купят книги. Ако имате жизнена местна общност, културен живот, значи ще имате и страхотни книжарници. Общността е тази, която ги поддържа.
Днес потребителите имат безкрайни възможности за забавление – кино, телевизия, интернет. Какво е това, с което ги превъзхожда добрият старомоден роман?
Връзката между писателя и читателя е особено интимна, защото те споделят толкова много време заедно, лице в лице. Ако четете любим автор, то е като да се срещате със самия човек. От моя гледна точка е различно. Когато пиша, знам, че доста хора ще прочетат книгата ми. Но ако се фокусирам върху това, ще се притесня, затова не го правя. Не срещам много от читателите си и това е другата причина за турнето – за да се запозная с някои от тези хора и да ги изслушам. Те искат да говорят за любимата си книга, да дадат препоръки. Това също е лично и интимно, за разлика от много други форми на забавление. И това няма да се промени, надявам се, че винаги ще ги има книгите и читателите.
Светът на литературата също се променя под напора на модерните технологии и съвременните начини за комуникация. Какво предлагат дигиталните ресурси на писателите?
Ще ви дам един пример. Днес ще раздавам автографи четири часа, а после в 17:00 часа ще участвам в дискусия, която ще запишем и публикуваме. Ще направим 13 такива видео продукции, които после хората ще могат да гледат – в тях говорим за писане, книгоиздаване, за творческия процес, за източника на идеите ни. Вероятно още 20 автора ще участват в тези дискусии и това са много мнения, много информация за хората, които се интересуват. Това е ползата от интернет – повече възможности за продажби, хиляди онлайн литературни списания, повече места за публикуване. Всичко това са предимства.
30 романа изпълват кариерата ви – какво поддържа вдъхновението ви?
Не приемам вдъхновението за фактор да продължавам да пиша, това е, което правя. И го правя всеки ден, пиша 3 или 4 часа, все така ми доставя удоволствие и все така имам идеи. Ако идеите ми пресъхнат, ще спра да пиша, но много от книгите ми се занимават със социални неправди и проблеми с правораздавателната система. Това са много теми, много истории, много въпроси, които могат да бъдат в основата на една книга. И планирам да продължа да го правя, когато съм здрав и се наслаждавам на писането.
Какъв съвет бихте дали на младите писатели, които са изправени пред блокаж или не знаят откъде да започнат?
Когато имате история, независимо каква е тя, уверете се, че е добра, с добро начало и край. Имате ли ги, пишете поне по една страница всеки ден – без извинения, без изключения. Не можете да се отказвате, трябва да пишете по страница на ден. Нищо няма да се получи, ако не го правите всеки ден. Просто е – трябва да пишете.
